Ане Франк
Задната къща (149) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 19 май 1944 г.

Мила Кити,

Вчера ми беше зле, повърнах (необичайно за Ане), имах болки в корема, нещо по-неприятно едва ли може да има. Днес съм много по-добре, страшно съм гладна, но предпочитам да не ям от боба, който ще ни се поднесе днес.

Между Петер и мене всичко върви чудесно, бедното момче дори повече от мен има нужда от малко нежност. Той все още се изчервява вечер при целувката за лека нощ и просто се моли за още една. Дали не замествам Швабата? Не мисля, че е лошо, той е така щастлив, като знае, че някой го обича.

След моята трудна победа сега съм овладяла положението, но не трябва да мислиш, че любовта ми е поотслабнала. Той е мил, но аз бързо отново прикрих душата си; ако той поиска да разбие ключалката, този път железният лост трябва да е по-здрав!