Ане Франк
Задната къща (39) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Вторник, 22 декември 1942 г.

Мила Кити,

Задната къща узна с радост, че всеки ще получи за Коледа допълнително по сто двадесет и пет грама масло. Във вестниците пише по двеста и петдесет, но това е само за щастливците, които получават купоните си за храна от държавата, а не за укриващи се евреи, които поради скъпотията купуват по четири купона на черно вместо по осем. Всички ние ще опечем по нещо с маслото. Днес сутринта аз направих сладки и две торти. Тук горе сега има много работа и мама ми забрани да чета или уча, преди да е приключена домакинската работа.

Госпожа Ван Даан лежи в леглото с натъртеното си ребро, оплаква се по цял ден, кара да й слагат все нови превръзки и не е доволна от нищо. Ще се радвам, когато стане пак на крака и поеме своята работа, защото едно нещо трябва да се признае: тя е изключително работлива и чевръста, а когато се намира в добро физическо и душевно състояние, е и весела.

Като че ли не ми стига, дето по цял ден чувам все „Шшт, шшт!“, защото съм вдигала много шум, та сега на моя съквартирант му скимна и нощно време да ми подвиква непрекъснато „Шшт!“. Според него нямам право дори да се извърна на другата си страна в леглото. Отказвам да обръщам внимание на това, но следващия път ще му извикам и аз в отговор „Шшт!“.

Той ме вбесява особено в неделя, когато светне рано лампата, за да прави гимнастика. На мен, бедната мъченица, ми се струва, че това трае с часове, защото столовете, с които е удължено леглото ми, постоянно се поклащат насам-натам под спящата ми глава. След като няколко пъти мощно размаха ръце и завърши упражненията за отпускане на мускулите, господинът започва с тоалета си. Долните гащи висят на закачалката, значи първо отива дотам и се връща. Но е забравил вратовръзката, която е на масата. И ето отново бута и блъска столовете, тътри се до масата и пак се връща.

Но да не те занимавам с оплакванията си от възрастни господа, от това нищо няма да се поправи, а и за да има мир, трябва да изоставя всички мои средства за отмъщение, като отвъртане на крушката, заключване на вратата, скриване на дрехите.

Ах, аз ставам толкова разумна! Всичко тук трябва да се прави с разум, да се учиш да слушаш, да си затваряш устата, да помагаш, да си любезна, да отстъпваш и не зная какво още. Страхувам се, че прекалено бързо ще си изразходвам разума, който не ми е чак в изобилие, и нищо няма да ми остане за следвоенните времена.