Ане Франк
Задната къща (26) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Вторник, 20 октомври 1942 г.

Мила Кити,

Ръката ми все още трепери, макар че уплахата от преди два часа премина. Трябва да знаеш, че в къщата има пет пожарогасителя. Ние знаехме, че ще идва някой да ги пълни, но никой не ни бе предупредил, когато „дърводелецът“, или както би трябвало да се нарича такъв работник, наистина дойде.

Ние въобще не пазехме тишина до момента, когато аз чух удари с чук отвън в преддверието, срещу нашата врата-шкаф. Веднага се сетих за „дърводелеца“ и предупредих Ели, която се хранеше горе, че не трябва да слиза. Татко и аз застанахме на пост до вратата, за да чуем, когато човекът си отиде. След като работи около петнадесет минути, той си сложи чука и другите инструменти върху нашия шкаф (така помислихме ние) и почука на нашата врата. Ние пребледняхме — дали пък не е чул нещо и иска да разследва сега какво е това тайнствено страшилище? Изглежда, беше така, защото чукането, дърпането, бутането и блъскането продължиха. Аз едва не припаднах от страх при мисълта, че този напълно чужд човек може да открие нашето чудесно скривалище. И точно си мислех, че ще умра, когато чух господин Копхаюс да казва: „Отворете, аз съм“. Веднага отворихме. Куката, с която се затваряше вратата на шкафа и която можеше да се освободи от посветените в нашата тайна, бе започнала да заяжда; затова и никой не могъл да ни предупреди за идването на дърводелеца. Човекът бе слязъл сега долу и Копхаюс искаше да прибере Ели, но все още не можеше да отвори шкафа.

Мога да ти кажа, че ми олекна здравата. Човекът, за когото мислех, че иска да проникне при нас, бе започнал да добива в моето въображение все по-големи форми; накрая изглеждаше като великан и беше такъв фашист, че по-лош не можеш да намериш.

Хе-хе, за щастие този път всичко приключи добре.

Междувременно в понеделник беше много приятно. Мип и Хенк преспаха при нас. Марго и аз спахме за една нощ при татко и мама, така че съпрузите Ван Сантен да могат да заемат нашите легла. Яденето беше изключително вкусно. Имаше малко прекъсване, защото лампата на татко направи късо съединение и ние внезапно се оказахме на тъмно. Нови жички за поправка на бушоните имаше, но бяха прибрани в самото дъно на тъмния склад и не беше никак приятна работа да се търсят вечерно време. Но все пак мъжете рискуваха и след десет минути можеше да приберем свещите.

Днес сутринта станахме много рано. Хенк трябваше да тръгне още в осем и половина. След приятната закуска и Мип слезе долу. Навън валеше като из ведро и тя бе щастлива, че не трябва да пътува с велосипеда до кантората в този дъжд. Следващата седмица и Ели ще ни дойде на гости за през нощта.

Твоя Ане