Ане Франк
Задната къща (117) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 17 март 1944 г.

Мила Кити,

Из Задната къща вее вятърът на успокоението. Кралер е освободен от съвета да не ходи да копае. Днес Ели е дръпнала една критика на своя нос и му е забранила да я безпокои. Отново всичко е наред, освен че ние с Марго сме малко уморени от родителите си. Не ме разбирай неправилно, с мама аз не се погаждам много, това го знаеш, но татко обичам така, както преди. Марго обича и татко, и мама, но на нашата възраст ни се иска вече да решаваме сами и да се измъкнем от родителската опека.

Ако се качвам горе, веднага ме питат какво искам да правя, не ми дават да си слагам сол в яденето; ако не съм се приготвила за лягане всяка вечер в осем и четвърт, мама редовно ме пита дали не е време да се събличам; всяка книга, която чета, трябва да бъде одобрена предварително. Е, вярно, тази проверка не е никак строга и ми се позволява да чета почти всичко, но все пак укорите и забележките, плюс въпросите през целия ден — всичко това и двете с Марго намираме за отегчително.

Друго нещо, което не им се харесва особено при мен, е, че вече не искам да раздавам наляво и надясно целувки, а пък изфантазираните умалителни именца намирам за признак на превзетост. С две думи, искам да се отърва от всичко това. Снощи Марго ми каза:

— Мисля, че наистина е досаден този техен навик да те питат дали имаш главоболие, или не се чувстваш добре винаги, щом видят, че подпреш глава на ръцете си и въздъхнеш два пъти!

И на двете ни е много мъчно, като усещаме колко малко е останало от доверието и хармонията на нашия дом. Голяма част от вината за това се дължи на факта, че сме зле разбирани. С това искам да кажа, че с нас се отнасят като с деца по отношение на външните неща, а ние сме много по-развити от другите момичета на нашата възраст по отношение на вътрешните качества.

Макар че съм едва четиринадесетгодишна, зная много добре какво искам, зная кой е прав и кой не, имам си свое мнение, свои схващания и принципи и — вероятно звучи странно за едно младо момиче — се чувствам личност, а не дете и съм независима от когото и да било. Зная, че мога да разисквам и обсъждам по-добре от мама, зная, че съм по-справедлива, че не преувеличавам като нея, че съм по-любезна и по-сръчна, и затова… ти можеш да ми се смееш, но… смятам, че я превъзхождам в много неща. Ако обичам някого, най-напред трябва да изпитвам към него възхищение, възхищение и уважение. Всичко би било чудесно, само да можех да имам Петер, защото му се възхищавам за толкова много неща. Той е толкова приятно и умно момче!