Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Het Achterhuis, 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от нидерландски
- , 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Mummu (2015)
Издание:
Ане Франк. Задната къща
Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944
Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов
Редактор: Теодора Станкова
Anne Frank
Het Achterhuis
©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland
Printed with previously unpublished material
© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод
© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица
© ИК „Пан“, 2003
Формат 16/56/84
Издателска къща „Пан“ ООД
Предпечат ЕТ „Катерина“
Печат „Балкан прес“ АД
ISBN: 954-657-464-3
История
- — Добавяне
Четвъртък, 1 април 1943 г.
Мила Кити,
Никакво настроение за шеги (виж датата) — напротив, днес спокойно мога да цитирам поговорката „Нещастието никога не идва само“.
Най-напред човекът, който винаги ни е ободрявал, господин Копхаюс, вчера е получил силен стомашен кръвоизлив и трябва да лежи поне три седмици. Второ, Ели има грип. Трето, господин Фосен ще постъпи следващата седмица в болница. Вероятно има язва и ще трябва да го оперират. И четвърто, предстояха важни търговски разговори и всички главни точки татко бе обсъдил с господин Копхаюс, а за толкова кратко време не му бе възможно да обясни всичко на господин Кралер. Очакваните господа дойдоха, татко вече потръпваше как ли ще приключи съвещанието.
— Ех, да можех да съм там, долу! — говореше той.
— Защо не легнеш и не положиш ухо на пода, господата ще са в кабинета и ще чуеш всичко!
Лицето на татко се разведри и вчера в десет и половина сутринта Марго и Пим (два чифта уши чуват по-добре) заеха положение на пода. Съвещанието не можа да приключи преди обяд, но татко не беше в състояние да продължи кампанията по подслушването при следобедните разговори. Той се бе схванал от това непривично и неудобно положение. В два и половина, щом зачухме гласовете в коридора, аз заех неговото място. Марго ми правеше компания. Разговорът от време на време беше така заплетен и скучен, че неусетно задрямах на твърдия, студен линолеум. Марго не посмяла да ме докосне от страх, че отдолу могат да ни чуят, а да ми извика пък съвсем не ставало. Така съм спала половин час, след което със стряскане се събудих, като от важното съвещание не бях запомнила нищо. За щастие Марго бе внимавала повече.