Ане Франк
Задната къща (157) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 9 юни 1944 г.

Мила Кити,

Дебаркирането върви чудесно. Съюзниците са завзели Байо, селце на френския бряг, и сега се сражават за Каен. Ясно е, че искат да откъснат полуострова, на който се намира Шербург. Всяка вечер военни кореспонденти съобщават за трудностите, смелостта и високия боен дух на войниците; разказваха най-невероятни случаи. Пред микрофона говориха и ранени, които са отново в Англия. Въпреки лошото време самолетите непрекъснато летят. От Радио Лондон разбрахме, че Чърчил искал лично да участва в Дебаркирането и само по съвета на Айзенхауер и на други генерали този план не се осъществил. Помисли си само, каква смелост у такъв стар човек — сигурно има вече 70 години!

Тук вълнението малко понамаля, но все пак се надяваме, че войната най-после ще свърши в края на тази година. Време е вече! Оплакванията на госпожа Ван Даан не са за слушане сега, като не може вече да ни побърква с откриването на Втория фронт, хленчи по цял ден за лошото време. Приисква ти се да я потопиш в една кофа студена вода и да я качиш на тавана.