Ане Франк
Задната къща (134) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Вторник, 18 април 1944 г.

Мила Кити,

Тук всичко върви добре. Татко току-що каза, че със сигурност очаква много широки военни операции преди двадесети май, както в Русия и Италия, така и на Запад, но аз все по-трудно си представям как ще се измъкнем оттук.

Вчера Петер и аз най-после стигнахме до нашия разговор, който бе отложен поне с десет дни. Обясних му всичко за момичетата и не се спрях да приказвам дори и за най-интимните неща. Вечерта завърши с целувка, близо до устата ми. Наистина е прекрасно чувство.

Може би някой ден ще взема горе тетрадката си с красивите мисли, за да си поговорим по-задълбочено. Не намирам кой знае какво удоволствие в това ден след ден да седим прегърнати и бих искала да си мисля, че и с него е така.

След една променлива зима с малко сняг сега настъпи прекрасна пролет; април е наистина възхитителен — нито топъл, нито много студен, само с внезапен дъжд от време на време. Нашият кестен е вече доста зелен и тук-там дори се виждат малките свещички на цветовете.

В събота Ели ни зарадва с четири букета цветя, три с нарциси и един с кичест син зюмбюл за мен.

Трябва да уча алгебра. Кити, довиждане.