Ане Франк
Задната къща (64) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Сряда, 4 август 1943 г.

Мила Кити,

След като вече цяла година сме жители на Задната къща, ти вече знаеш много за нашия живот, но все пак не мога да ти описвам всичко. Толкова много неща има за разказване, всичко е другояче, не както в обикновени времена и при обикновени хора. Но все пак, за да можеш да хвърлиш по-отблизо поглед върху нашия живот, отсега нататък ще ти описвам понякога част от един наш ден. Днес започвам с вечерта и нощта.

Вечер в девет часа в Задната къща започва напрежението преди лягането и това винаги е една истинска шетня. Местят се столове, вадят се легла, разгръщат се завивки; нищо не остава там, където е било през деня. Аз спя на малкия диван, който няма и метър и половина. За да го удължим, използваме столове. Пухена завивка, чаршафи, възглавници, одеяла, всичко се вади от леглото на Дюсел, където е било през деня. От съседната стая се чува ужасно скриптене; разтяга се сгъваемото легло на Марго. И пак одеяла от дивана и възглавници — всичко това, за да станат малко по-удобни дъските.

Горе като че ли тътне буря, но това е само леглото на госпожата. То трябва да се премести до прозореца, за да може Нейно Височество, наметната с розова жилетка, да предостави малко свеж въздух на малките си ноздрички.

Девет часът: След Петер аз влизам в банята, където следват основни водни процедури. Е, случва се (само през горещите летни месеци) да се къпя заедно с някоя малка бълха. Следва измиване на зъбите, навиване на косата, оправяне на ноктите, опериране с памуче, натопено в кислородна вода (служи за избелване на черния мъх над горната ми устна) и всичко това — само за половин час.

Девет и половина: Навличам бързо хавлията, със сапун в едната ръка, нощно гърне, фиби, гащи, ролки за коса и памук в другата бързо напускам банята, но обикновено ме връщат пак заради разните косми, загрозяващи мивката с изящни (но за следващия след мен — не така приятни) извивки.

Десет часът: Затъмнение и лека нощ. Около четвърт час в къщата се чува скърцане на легла и стонове на скъсани пружини, после всичко затихва, ако, разбира се, съседите отгоре не се карат в леглото.

Единадесет и половина: Вратата на банята изскърцва. Снопче светлина пада в стаята. Тропот от обувки, голямо палто, по-голямо от човека в него. Дюсел се завръща от нощната си работа в стаята на Кралер. Десет минути шляпане по пода, шумолене на хартия (това са скритите хранителни запаси) и разстилане на леглото.

След това фигурата изчезва отново и само от време на време откъм клозета се чува подозрителен шум.

Три часът: Трябва да стана по малка нужда — ходя в тенекията под леглото ми, където предвидливо е сложена гумена подложка, в случай, че тенекията пропусне. Винаги, когато правя това, затаявам дъх, защото струята шурти като планинско поточе. Тенекията отново заема мястото си под леглото и една фигурка в бяла нощница, която всяка вечер изтръгва от Марго възклицанието: „О, ето я пак безнравствената нощница!“, скача в леглото.

След това лежа около десетина минути и се вслушвам в нощните шумове. Най-напред дали долу няма крадец, след това различните легла — горе, в съседната и в моята стая, от които обикновено може да се разбере дали обитателите на къщата спят или прекарват нощта полубудни.

Последното не е никак приятно, особено ако се отнася за члена на семейството на име Дюсел. Отначало чувам звуци, все едно риба си поема въздух, което се повтаря поне десетина пъти. След това много грижливо облизване на устните, прекъсвано от примлясквания, последвани от продължително въртене в леглото и наместване на възглавниците. Пет минути пълна тишина, след което същите действия се повтарят поне три пъти, после докторът отново за малко се унася в сън.

Понякога между един и четири часа през нощта могат да се чуят и гърмежи. Това осъзнавам едва когато по навик усетя, че вече съм се изправила до леглото си. Случва се така да се объркам в съня си, че да ги помисля за френските неправилни глаголи или за караница на горния етаж. Едва когато сънят ми свърши, усещам, че е имало стрелба, а аз съм останала спокойно в стаята си. Но обикновено става, както казах по-горе. Бързо грабвам възглавница и носна кърпа в ръка, навличам хавлията, пантофите и се мушвам при татко — точно както Марго писа веднъж в едно стихотворение за рождения ми ден:

Нощем, при най-първия гърмеж

изскърцва някъде врата и виждаш…

кърпичка, възглавница и момиче малко…

Стигна ли веднъж до голямото легло, най-страшното е минало, освен ако не стрелят много усилено.

Седем без четвърт: Зррр! — будилничето, което по всяко време на деня надига гласче (независимо дали трябва или не). Щрак! — госпожа Ван Даан го спира. Скръц! — господин Ван Даан става, слага да се топли вода и се вмъква в банята.

Седем и четвърт: Вратата траква пак. Дюсел може да отива в банята. Оставам сама, махам завесите за затъмняване и… новият ден в Задната къща започва.

Твоя Ане