Ане Франк
Задната къща (1) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Неделя, 14 юни 1942 г.

В петък, 12 юни, се събудих още в шест часа и това е напълно разбираемо, защото имах рожден ден. Но все пак не можех да стана толкова рано, затова трябваше да сдържа любопитството си до седем без четвърт. Тогава вече не се стърпях и отидох в столовата, където бях посрещната с умилкване от Мурти, нашата котка.

Малко след седем отидох при татко и мама, а след това във всекидневната, за да разопаковам подаръците си. Първо зърнах тебе, дневнико мой, и ти може би беше един от най-хубавите ми подаръци. После видях букет рози, саксия с цвете, два стръка божури (това бяха тази сутрин децата на флора, красящи масата ми), но имаше и още много други неща. От татко и мама получих цял куп подаръци, а пък и многото ни познати не бяха ме забравили. Така получих, между другото, един калейдоскоп, една игра, много бонбони, шоколади, картинна мозайка, брошка, „Холандски саги и легенди“ от Йозеф Коен, „Ваканцията на Дейзи в планината“ — прекрасна книга, и пари, за да мога да си купя „Митове на Гърция и Рим“ — чудесно!

След това Лиз дойде да ме вземе и отидохме на училище. В междучасието почерпих учителите и съучениците си с маслени сладки и отново се захванахме с учението.

Сега трябва да спирам. Довиждане, толкова те харесвам!