Ане Франк
Задната къща (66) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Понеделник, 9 август 1943 г.

Мила Кити,

Продължавам с описанието на един наш ден.

Свърши ли следобедната почивка, идва ред на вечерята:

Господин Ван Даан започва пръв. Най-напред се поднася за него, взема си от всичко, което му е вкусно. В същото време говори, дава винаги мнението си, а изрази ли го веднъж, то остава непоклатимо. Защото, ако се опиташ да го обориш, едва ли ще успееш. О, той ще ти се озъби като куче — аз лично предпочитам да не споря с него, — ако веднъж си се опитал, няма да го направиш втори път.

Неговото мнение е най-меродавното, той всичко най-добре знае. Е, вярно е, умът му сече, но пък и „самодоволството“ при господина достига главозамайващи размери.

Мадам: Всъщност по-добре да си мълча. В някои дни, особено ако е в лошо настроение, да не смееш да я погледнеш. Ако се замислиш по-дълбоко, разбираш, че не предметът на спора, а тя самата е виновницата за всички разправии! О, не, всеки от нас предпочита да избягва спора, само не и тя — нея мога спокойно да определя като „подстрекателката“. Приятно й е да подклажда огън. Да насъсква срещу госпожа Франк и Ане например. Но срещу Марго и татко това не й се удава лесно.

Но сега говоря за масата. Госпожата винаги се храни достатъчно, въпреки че тя си мисли точно обратното. Най-апетитните картофки, най-крехкото парче месо, най-избраното от всичко — това е девизът на Мадам. Ще дойде ред и на другите, но първо тя да вземе най-доброто. След това приказките й. Ама дали някой слуша, дали това засяга някого, или не, изглежда, е без значение — тя вероятно си мисли: „Това, което госпожа Ван Даан казва, е интересно за всекиго.“

Кокетно се усмихва, прави се, сякаш разбира всичко, съветва и окуражава всекиго, това трябва да остави впечатление, че е добра. Но ако се вгледаш по-внимателно, виждаш, че тъкмо добрината липсва.

Първо — работлива, второ — весела, трето — кокетна и понякога приятна, като говори — ето това е Петронела Ван Даан.

Третият компаньон на масата: Много не се чува. Младият господин Ван Даан е обикновено тих и не привлича вниманието върху себе си. Що се отнася до апетита, яде като разпран и след най-обилното ядене заявява съвсем спокойно, че би изял още толкова.

Номер четири — Марго: Яде колкото едно мишле и въобще не приказва на масата. Единственото, което слага в уста, са зеленчуци и плодове. „Разглезена“ е заключението на семейство Ван Даан; „недостатъчно свеж въздух и спорт“ е нашето мнение.

До нея — мама: Има здрав апетит, много приказва. Никой не би помислил за нея както за госпожа Ван Даан — „това е домакинята!“ Каква е разликата между тях? Ами госпожа Ван Даан готви, а мама мие и чисти.

Номер шест и седем: За татко и за мене няма да кажа много. На масата татко е най-скромният от всички. Той гледа най-напред дали има за другите. Няма нужда от нищо, най-вкусните неща са за децата. Той е добрият пример на масата, а до него е постоянният дразнител на Задната къща.

Доктор Дюсел: Взема си, не поглежда встрани, яде, не приказва. И ако трябва да се каже нещо, то, за Бога, само за храната; за нея няма какво да се спори — тя трябва само да се разрязва и дъвче. Поглъща огромни порции и въобще няма да чуеш от него: „Не, благодаря!“ — не отказва при добра, а рядко и при лоша храна. Панталоните му стигат до гърдите, носи червено сако, черни пантофи и рогови очила. Такъв можеш да го видиш и на масичката — вечно работещ, прекъсва само за да си дремне, да яде и… любимото му място е… тоалетната. Три, четири, пет пъти на ден някой чака нетърпеливо пред вратата, превива се, пристъпва от крак на крак и едва се сдържа. А той да се притеснява от това? Не, ни най-малко! От седем и четвърт до седем и половина, от дванадесет и половина до един, от два до два и четвърт, от четири до четири и четвърт, от шест до шест и четвърт, от единадесет и половина до дванадесет. Може да се отбележи, че това са редовните „заседания“. Те не се отлагат никога и той не се смущава от умоляващия глас отвън, който предупреждава за бързо приближаващата се беда.

Номер девет: Не е член на семейството от Задната къща, но все пак по цял ден е с нас и споделя нашата трапеза. Ели има здрав апетит, изяжда си яденето докрай и не е придирчива. Не е трудно да й доставиш удоволствие и точно това ни е приятно. Весела и с добро настроение, доброжелателна, мила и любезна, това са нейните отличителни черти.