Ане Франк
Задната къща (42) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 5 февруари 1943 г.

Мила Кити,

Макар че отдавна не съм ти писала нищо за разправиите, в това няма никаква промяна. Разногласията, с които всички ние сме се помирили, господин Дюсел възприемаше отначало трагично, но сега свиква вече и не се опитва да се намесва.

Не бих могла да нарека Петер и Марго млади хора. И двамата са така скучни и тихи. До тях аз страшно се откроявам и непрекъснато чувам: „Не виждаш ли, че Марго и Петер не правят така, учи се от тях.“ Мисля, че това е ужасно.

Ще ти призная, че изобщо не искам да съм като Марго. За мене тя е прекалено мека и пасивна, оставя се на всеки да я убеди и отстъпва във всичко. Аз искам да съм с по-силен характер! Но подобни теории запазвам за себе си, те само биха ми се изсмели, ако изляза с такова оправдание за своето държане.

Атмосферата на масата обикновено е напрегната. За щастие присъствието на „любителите на супа“ спира избухванията. „Любителите на супа“ са всички, които идват от канцеларията и хапват при нас по паничка супа.

Днес следобед господин Ван Даан пак заговори, че Марго яде прекалено малко. „Сигурно за да пази линия“ — добави той насмешливо. Мама, която винаги застава на страната на Марго, заяви високо: „Не мога вече да понасям тези ваши глупави приказки.“ Госпожата почервеня като рак, господинът загледа право пред себе си и замълча. Но често има и неща, на които се смеем. Така например госпожата наскоро излезе с една чудесна безсмислица. Тя заразказва спомени, как добре се разбирала с баща си и колко много флиртувала. „Знаете ли — допълни тя, — баща ми казваше, че щом някой господин даде повече свобода на ръцете си, трябва да му кажа: «Господине, аз съм дама» — и той ще разбере какво имам предвид.“ Ние се разсмяхме като на хубав виц.

А и Петер, при все че обикновено е тих, понякога ни кара да се посмеем. Той има навика да употребява чужди думи, като невинаги знае значението им.

Един следобед, когато заради посетители в канцеларията не можехме да ползваме тоалетната, той имал належаща нужда да отиде, но не посмял да пусне водата след това. За да ни предупреди, бе закачил на вратата на тоалетната бележка с надпис: „S.v.p., газове!“ Естествено искал е да каже: „Внимание, газове!“, но беше сметнал „S.v.p.“ за по-изискано. А че значението на този френски израз е: „Моля, заповядайте“, не му беше известно.