Ане Франк
Задната къща (1) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Неделя, 14 юни 1942 г.

В петък, 12 юни, се събудих още в шест часа и това е напълно разбираемо, защото имах рожден ден. Но все пак не можех да стана толкова рано, затова трябваше да сдържа любопитството си до седем без четвърт. Тогава вече не се стърпях и отидох в столовата, където бях посрещната с умилкване от Мурти, нашата котка.

Малко след седем отидох при татко и мама, а след това във всекидневната, за да разопаковам подаръците си. Първо зърнах тебе, дневнико мой, и ти може би беше един от най-хубавите ми подаръци. После видях букет рози, саксия с цвете, два стръка божури (това бяха тази сутрин децата на флора, красящи масата ми), но имаше и още много други неща. От татко и мама получих цял куп подаръци, а пък и многото ни познати не бяха ме забравили. Така получих, между другото, един калейдоскоп, една игра, много бонбони, шоколади, картинна мозайка, брошка, „Холандски саги и легенди“ от Йозеф Коен, „Ваканцията на Дейзи в планината“ — прекрасна книга, и пари, за да мога да си купя „Митове на Гърция и Рим“ — чудесно!

След това Лиз дойде да ме вземе и отидохме на училище. В междучасието почерпих учителите и съучениците си с маслени сладки и отново се захванахме с учението.

Сега трябва да спирам. Довиждане, толкова те харесвам!