Ане Франк
Задната къща (15) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 21 август 1942 г.

Мила Кити,

Нашето „укритие“ едва сега стана истинско скривалище. Господин Кралер сметна за по-добре да сложи един шкаф пред входната врата на Задната къща (тъй като се правят много обиски за укрити велосипеди), но този шкаф трябваше да бъде въртящ се, за да може да се отваря като врата. Господин Фосен скова шкафа. Междувременно и той бе посветен в тайната за седемте укриващи се и е пълен с готовност да помага. Ако сега искаме да слизаме на долния етаж, първо трябва да се навеждаме и след това да скачаме, защото стъпалото е махнато. Първите три дни всичките бяхме с цицини по челата, защото се удряхме в ниската врата. Сега заковахме отгоре на вратата торбичка, пълна със стърготини. Да видим дали ще помогне!

Не уча много; до септември съм си дала ваканция. След това татко иска да ми дава уроци, защото съм била забравила ужасно много от това, което съм учила в училище.

В нашия живот тук не стават много промени. Господин Ван Даан и аз обикновено успяваме да се спречкаме, затова пък той много обича Марго. Мама понякога се държи като че ли съм бебе, а аз не мога да понасям това. Иначе нещата се пооправят. Все още не намирам Петер по-привлекателен. Той е толкова скучен; излежава се мързеливо по цял ден, малко дърводелства и пак отива да спи. Какъв глупак!

Навън е чудесно, топло време и въпреки всичко ние го използваме, доколкото е възможно, като лежим на сгъваемото легло в мансардата, където слънцето грее през отворения прозорец.