Ане Франк
Задната къща (163) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Четвъртък, 27 юни 1944 г.

Мила Кити,

Настроението се промени, всичко върви изключително добре. Днес паднаха Шербург, Витебск и Слобин. Много военна плячка и военнопленници. Сега вече англичаните могат да стоварят на брега каквото си поискат, защото имат пристанище и целия полуостров Котантен само три седмици след откриването на Втория фронт. Изключителен успех! През тези три седмици не е имало ден без бури както тук, така и във Франция, но тази неприятност не пречи на англичаните и американците да показват изключителна издръжливост, и то още как! Е, наистина новото немско „оръжие-чудо“ действа с пълна сила, но какво постигат тези съскащи бомби освен малко щети в Англия и пълни вестници с хвалби при фрицовете? Между другото, когато тези във „Фрицландия“ забележат, че „болшевишката опасност“ сега наистина е в настъпление, още повече ще се разтреперят.

Всички немски жени и деца от крайбрежните области, които не работят за Вермахта, биват евакуирани в провинциите Хронинхен, Фризланд и Хелдерланд. Мусерт^[1] заяви, че ако англичаните и американците навлязат в Холандия, щял да облече военен мундир. Да не иска дебелакът да воюва? Да беше го направил по-рано в Русия, а не чак сега. Преди известно време Финландия отхвърли предложението за мир и сега преговорите са прекъснати — колко ли ще съжаляват тези глупави глави!

Докъде мислиш, че ще сме напреднали на 27 юли?