Ане Франк
Задната къща (132) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Неделя сутринта, малко преди 11 часа, 16 април 1944 г.

Мила моя Кити,

Запомни датата на вчерашния ден, защото той е много важен в моя живот. Не е ли важно за всяко момиче кога е било целунато за първи път? Е, и за мен е важно. Целувката на Брам по дясната буза не се брои, както и това, че господин Валкер бе целунал дясната ми ръка.

Ще трябва да ти разкажа как така изведнъж се стигна до целувката.

Вчера сутринта към осем часа седях с Петер на дивана му, след малко той ме прегърна през рамото с едната си ръка. „Нека се преместим — казах аз, — така няма да си удрям главата в шкафчето“. Той се премести почти до ъгъла, аз промуших ръка под неговата и го прегърнах, а той почти изцяло се наведе над мен, защото ръката му обгръщаше рамото ми.

И друг път сме седели така, но не толкова близо един до друг, колкото вчера. Той ме притискаше силно към себе си, лявата ми гръд допираше неговата, сърцето ми заби по-бързо, но все още нищо. Накара ме да положа глава на рамото му, а той наклони своята над мене. След около пет минути аз отново се изправих, той бързо хвана с две ръце главата ми и пак я опря на рамото си. О, беше толкова хубаво, че не можех да говоря, удоволствието беше прекалено голямо. Той ме погали малко неумело по бузата и по ръката, поигра си с къдриците ми, а главите ни през повечето време бяха опрени една о друга. Чувството, което ме обземаше, е неописуемо. Кити, бях прекалено щастлива, а мисля, че и той също.

В осем и половина станахме, Петер си обу гуменките, за да стъпва по-тихо при обиколката си из къщата, аз го чаках. Как стана така изведнъж, не знам, но преди да тръгнем надолу, той ме целуна — през косата, наполовина по лявата буза, наполовина по ухото. Изтичах надолу, без да се оглеждам, и сега копнея за днешната ни среща.