Ане Франк
Задната къща (70) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Понеделник, 23 август 1943 г.

Мила Кита,

Продължавам с дневното разписание на Задната къща: сутринта, когато часовникът удари осем и половина…

… Марго и мама нервничат:

— Шттт… тихо, татко!

— Ото, шттт… Пим! Вече е осем и половина, хайде ела тук, не можеш вече да пускаш водата. Стъпвай тихо!

Това са някои от подвикванията към татко в банята. Точно в осем и половина той трябва да е в стаята. Нито капка вода, нито тоалетна, никакво разхождане, пълна тишина! Когато няма още никой в канцелариите, долу от склада могат по-лесно да ни чуят.

В осем и двадесет горе при семейство Ван Даан се отваря вратата и веднага след това следват три почуквания по пода: попарата за Ане е готова. Изкачвам се по стълбите и като кученце си получавам паничката. Слизам отново в стаята си и правя всичко бързо: оправям си косата, „шумящото“ ми гърненце изчезва от стаята, леглото се премества на мястото си. Тихо, часовникът бие! Госпожа Ван Даан горе си е сменила обувките и сега шляпа по меки чехли, господинът също е по пантофи. Всичко е спокойно. Сега сме истинска картина на идеалното семейство. Аз чета или уча, Марго също, както и татко и мама. Татко е седнал (разбира се, с Дикенс и речника) в края на изтърбушеното, скърцащо легло, на което дори няма и свестен дюшек: две големи възглавници една върху друга вършат тази работа. „Няма нужда, мога и без тях!“ — казва татко.

Щом веднъж се зачете, той не вдига поглед от книгата, от време на време се усмихва и прави неимоверни усилия да заинтересува мама с някоя история, която чете в момента. Отговорът е: „Сега нямам време!“ За момент той поглежда разочаровано, след това отново се зачита; по-късно, когато пак стигне до нещо хубаво, отново опитва: „Това трябва да прочетеш, майко!“

Мама седи на сгъваемото легло и чете, шие, плете или учи, в зависимост от това на кое е дошъл ред. Внезапно се сеща за нещо и бързо казва: „Ане, знаеш ли… Марго, запиши…!“ След малко спокойствието се възвръща. Марго шумно затваря книгата си. Татко отново се задълбочава в четене, като веждите му се извиват в смешна дъга, а „читателската“ бръчка се появява пак; мама започва да си бъбри с Марго, аз любопитствам и надавам ухо! Пим също се намесва… Девет часът! Закуска!