Ане Франк
Задната къща (74) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Неделя, 17 октомври 1943 г.

Мила Кити,

За наша радост Копхаюс отново се върна. Още е малко блед от болестта, но въпреки това тръгна весел да продаде едни дрехи на Ван Даан. Неприятен факт е, че семейство Ван Даан нямат вече никакви пари. Госпожата не иска да се раздели с купчината свои палта, рокли и обувки, а пък господин Ван Даан трудно ще продаде костюма си, защото му иска твърде висока цена. Не се знае как ще приключи тази история. Госпожата все пак ще трябва да се раздели с коженото си палто. По този въпрос горе имаше вече шумна кавга, но сега навлязоха в период на сдобряване с „Ох, мили Пути!“ и „Скъпоценна Керли!“.

Свят ми се вие от ругатните, които кънтяха в тази благородна къща през последния месец. Татко ходи със стиснати уста и ако някой се обърне към него, поглежда така уплашено, като че ще трябва отново да оправя някоя заплетена работа. От вълненията мама има червени петна по бузите. Марго страда от главоболие, Дюсел не може да спи, госпожа Ван Даан се оплаква по цял ден, а аз съвсем се обърках. Честно казано, понякога забравям с кого сме скарани и с кого вече сме се сдобрили.

Единственото, което ме отвлича, е ученето и аз се занимавам много усърдно.