Ане Франк
Задната къща (24) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Петък, 9 октомври 1942 г.

Мила Кити,

Днес имам да споделя с тебе все тъжни и потискащи новини. Откарват на групи нашите многобройни познати евреи. Гестапо не се отнася никак меко с тези хора. Натоварват ги просто във фургони за добитък и ги откарват във Вестерборк, големия еврейски лагер в Дренте. Във Вестерборк трябва да е ужасно; по една умивалня за стотици хора и недостатъчно тоалетни. Постелките за спане са разхвърляни навсякъде. Мъже, жени и деца спят заедно. Поради това се чува, че цари крайна безнравственост; много жени и момичета, които са по-отдавна там, са забременели.

Да се избяга е невъзможно; повечето хора от лагера са дамгосани поради остриганите им до кожа глави или поради еврейската им външност.

Щом като в Холандия е толкова зле, как ли живеят евреите в далечните и варварски места, където ги изпращат? Предполагаме, че повечето биват избивани. Английското радио говори за задушаване в газови камери. Може би това наистина е най-бързият начин за умиране. Съвсем съм потресена. Мип разказва всички тези жестоки истории много поразяващо, самата тя е развълнувана, както и ние. Например наскоро пред вратата й седнала стара саката еврейка. Тя трябвало да чака гестаповците, които били отишли да вземат кола, за да я откарат. Бедната старица била страшно изплашена от усилената стрелба по английските самолети, прелитащи отгоре, както и от ярко просветващите прожектори. Но Мип все пак не посмяла да я прибере вътре, никой не би дръзнал да го стори. Немците не пестят наказанията.

Ели също е помръкнала — приятелят й ще трябва да замине за Германия. Тя се страхува, че бомбардировачите, които прелитат над нашите къщи, ще изтърсят товара си — често повече от милион килограма бомби — над главата на Дирк. Шегички от рода на: „Е, няма да е цял милион“ или „Една бомба е достатъчна“ не намирам за съвсем уместни. Дирк съвсем не е единственият, който трябва да замине, всеки ден отпътуват пълни влакове с момчета. По пътя, когато влакът спре на някоя малка гара, някои тайно слизат и се опитват да се укрият; може би на малък процент това се удава.

Аз още не съм свършила с моя потискащ разказ. Ти чувала ли си за заложниците? Това сега се въвежда като най-новото наказание за саботьорите. Това е най-страшното, което можеш да си представиш. Арестувани биват невинни знатни граждани и те трябва да чакат присъдата си. Когато някой е направил саботаж и виновникът не бъде заловен, гестапо просто изправя пет заложници до стената. Във вестника има често съобщения за смъртта на такива хора. Това престъпление се нарича „фатална злополука“. Хубав народ са това немците! И като си помислиш, че аз принадлежах към него! Но не, нас Хитлер отдавна ни бе направил безотечественици. Между другото, едва ли има по-големи врагове в света от немците и евреите.

Твоя Ане