Ане Франк
Задната къща (52) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Вторник, 7 април 1943 г.

Драга Кити,

Цялата къща се тресе от кавги. Мама и аз, семейство Ван Даан и татко, мама и госпожа Ван Даан — всеки се сърди на някого — приятна атмосфера, нали? Известният списък с прегрешенията на Ане бе изваден отново на бял свят в цялата му пълнота.

Господин Фосен вече лежи в болницата Биненхастхаюс, господин Копхаюс е отново на крака, стомашният кръвоизлив бил спрян по-бързо от обичайното. Той разказа, че Гражданското управление било с допълнителни щети заради пожарникарите, които вместо само да гасят пожара, наводнили цялата сграда. Само така!

Хотел „Карлтон“ е разрушен — два английски бомбардировача с голям товар бомби на борда паднали точно върху офицерския клуб. Целият ъгъл на Вейзелстраат-Сингел изгорял. Въздушните нападения над немските градове се усилват. Вече нито една нощ нямаме спокойствие и аз имам черни кръгове под очите от недоспиване. Храната ни е мизерна. Закуска от сух хляб и някакъв сурогат на кафе. Обяд: вече две седмици или спанак, или салата. Картофите, големи по двадесет сантиметра, сладнят и имат вкус на развалено. Който иска да отслабне, да се настани в Задната къща! Горните се оплакват горко, но ние не мислим, че е толкова трагично. Всички мъже, които са воювали или са били мобилизирани през 1940 г., се задължават да работят като военнопленници за фюрера. Сигурно това е предохранителна мярка в случай, че се открие Втори фронт!