Ане Франк
Задната къща (136) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Четвъртък, 27 април 1944 г.

Мила Кити,

Тази сутрин госпожата беше в лошо настроение; нищо друго освен оплаквания! Най-напред от простудата, че нямала хапчета, че непрекъснатото духане на носа вече не се издържа. После, че слънцето не грее, че Вторият фронт се бави, че не бива да гледаме през прозореца и т.н., и т.н.

Ние ужасно й се смяхме и добре беше, че и тя се присъедини към нас.

В момента чета „Карл Пети“. Автор е един професор от Университета в Гьотинген. Този човек е работил четиридесет години над книгата. За пет дни прочетох петдесет страници, повече не е възможно. Книгата е от 598 страници, можеш да изчислиш колко дълго още ще я чета, а после има и втора част! Но… е много интересна!

С какво ли не се занимава една ученичка в един ден само, вземи мен например. Най-напред преведох от холандски на английски език една част от описанието на последната битка на Нелсон. След това четох за продължението на Норвежката война (1700–1721), за Петър Велики, за Карл XII, Август Силни, Станислав Лечински, Мазепа, Ван Гьорц, Бранденбург, за Померания и Дания плюс съответните исторически дати.

След това попаднах в Бразилия, четох за тютюна на Бая, за изобилието на кафе, за милион и половината жители на Рио де Жанейро, за Пернамбуко и Сан Пауло и да не пропусна, за река Амазонка. За негри, мулати, метиси, бели, за повече от петдесет процента неграмотни и за маларията. Понеже ми остана малко време, набързо изчетох едно родословно дърво. Ян Стари, Вилхелм Лудвиг, Ернст Казимир Първи, Хендрик Казимир Първи чак до малката Маргарит Франциска (родена през 1943 г. в Отава).

Дванадесет часа: в мансардата продължих програмата си с църковна история… Пфу! До един часа.

След два часа бедното дете пак седна да учи, беше ред на маймуните с тесни и широки носове. Кити, кажи ми веднага колко пръста има хипопотамът?!

После идва ред на Библията: Ноевият ковчег, Сим, Хам и Яфет. След това Карл Пети. При Петер четохме на английски език „Полковникът“ от Такъри. Преговорих си френски думи и след това сравних Мисисипи с Мисури.

Все още съм настинала и заразих и Марго, и татко, и мама. Дано Петер не се разболее, защото искаше целувка и ме нарече своето „Елдорадо“.

Ама като съм болна, просто не може да го целувам! Смешно момче! Но все пак е мил!

Стига толкова за днес, сбогом!

Твоя Ане