Ане Франк
Задната къща (65) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Четвъртък, 5 август 1943 г.

Мила Кити,

Днес ще ти разкажа за следобедните ни часове:

Дванадесет и половина: Цялата дандания утихва. Складовите работници вече са се разотишли. Отгоре се чува прахосмукачката на госпожа Ван Даан, която чисти своя „красив и единствен“ килим. Марго с няколко книги под мишница се запътва на „час по холандски за ученици със слаб успех“, защото, изглежда, че Дюсел е точно такъв. Пим, с неразделния си Дикенс, сяда в някой ъгъл, за да бъде малко на спокойствие. Мама бърза за горния етаж, за да помогне там на чевръстата домакиня; аз отивам в банята, за да я пооправя малко, а заедно с нея и себе си.

Един без четвърт: Лека-полека къщата се изпълва с хора. Пръв идва господин Ван Сантен, след него Копхаюс или Кралер, Ели, а понякога и Мип.

Един часът: Напрегнати, всички сядат да слушат радио Лондон. Седят, заобиколили малкото радио, и това са единствените мигове, когато обитателите на Задната къща не се прекъсват един друг, защото сега говори някой, на когото дори господин Ван Даан не може да противоречи.

Един и четвърт: Великото разпределение на благата. Всеки от „гостите“ получава паничка супа и ако има десерт — по малко и от него. Доволен, господин Ван Сантен сяда на дивана или се облакътява на бюрото. Вестникът, паничката супа и котката са в повечето случаи до него. Ако едно от посочените три липсва, той протестира, без да се колебае. Копхаюс споделя последните вести от града; безспорно той е отличен извор на информация. Кралер изкачва забързано стъпалата, после кратко и силно почуква на вратата и влиза вътре, потривайки ръце в зависимост от настроението или весел и приказлив, или намусен и тих.

Два без четвърт: Всички стават от масата и всеки се заема със своите занимания. Марго и мама мият съдовете, госпожа и господин Ван Даан се разполагат на дивана си, Петер отива в мансардата, татко заема дивана долу, Дюсел е в леглото си, а Ане се захваща с ученето. Сега настъпва най-спокойното време, тъй като всички спят и никой никого не безпокои. Дюсел сънува вкусно ядене — изражението на лицето му говори за това. Но не го наблюдавам дълго, защото времето лети и точно в четири педантичният доктор става и докато аз разчиствам масата за него, той с часовник в ръка ми прави забележка, че му я освобождавам с една минута закъснение.