Ане Франк
Задната къща (127) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Понеделник, 3 април 1944 г.

Мила Кити,

Противно на навика ми, веднъж поне ще ти пиша за храната, защото тя стана много важен и труден фактор не само в Задната къща, а в цяла Холандия, дори в цяла Европа.

В тези двадесет и един месеца, откакто сме тук, съм преживяла доста „хранителни периоди“ — какво точно означава това, сега ще разбереш. „Хранителни периоди“ наричам периодите, когато не се яде нищо друго освен определено ядене или определен зеленчук. Известно време всеки ден ядяхме само цикория — с пясък или без пясък, цикория с пюре, варена или запечена в огнеупорен съд, след това дойде ред на спанака, последваха гулия, черен корен^[1], краставици, домати, кисело зеле и т.н., и т.н.

Наистина не е хубаво на всеки обяд и вечеря да ядеш например кисело зеле, но какво ли не правиш, когато си гладен. Сега всъщност сме в най-хубавия период, защото няма никакви пресни зеленчуци. Нашето меню за вечеря през цялата седмица е: зрял боб, грахова супа, картофи с кнедли, картофи по френска рецепта, след това, ако даде Господ, добавяме репички или позагнили моркови и после пак зрял боб. Картофи имаме на всяко ядене, като се започне от закуската, защото нямаме хляб. Правим супа от боб, от картофи, готвим и полуготови супи от пакетчета, също и консервиран боб. Навсякъде има боб, та дори и в хляба.

Вечер винаги ядем картофи с нещо като сос, за щастие имаме все още и салата от червено цвекло. Трябва да ти кажа нещо и за кнедлите: правим ги от купонно брашно, вода и мая. Жилави и лепкави са и ги усещаш като камъни в стомаха си, но както и да е!

Голяма атракция всяка седмица е едно резенче лебервурст и филийка хляб с конфитюр. Но все още сме живи и често дори намираме оскъдните си обеди и вечери вкусни.