Ане Франк
Задната къща (101) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Сряда, 16 февруари 1944 г.

Мила Кити,

Днес Марго има рожден ден.

В дванадесет и половина Петер дойде, за да разгледа подаръците, и остана да си поговорим много по-дълго от необходимото — нещо, което никога не е правил досега. На обяд отидох да донеса кафето, а след това и картофите, защото поне веднъж в годината ми се искаше да поглезя Марго. Минах през стаята на Петер, той веднага събра нещата си от стълбите и аз го попитах дали да затворя капака на тавана.

— Затвори го, ако обичаш — отвърна той. — Като се връщаш, почукай и ще ти отворя.

Благодарих му, качих се горе и цели десет минути се рових за най-дребните картофи в голямата каца. От това ме заболя кръстът и ми стана студено. Разбира се, не почуках, сама отворих капака, но въпреки това той услужливо ме пресрещна и пое тенджерата.

— Дълго избирах, но по-дребни не намерих — казах аз.

— Търси ли в голямата каца?

— Да, всичко прерових.

В това време стоях в долния край на стълбата, а той преценяваше съдържанието на тенджерата, която още държеше в ръце:

— О, тези са чудесни! — каза той и добави, когато я поемах от ръцете му: — Моите поздравления!

При това ме погледна с такъв топъл и нежен поглед, че и на мене ми стана топло и мило на сърцето. Забелязах добре, че иска да ми каже нещо хубаво, но тъй като не можеше да произнесе дълго похвално слово, изрази думите си с поглед. О, така добре го разбрах и му бях страшно благодарна. И сега още ми е приятно, като си спомня думите и погледа му.

Щом слязох долу и мама каза, че трябва да донеса още картофи, сега пък за вечеря. С готовност тръгнах отново нагоре. Когато влязох в стаята на Петер, се извиних, че трябва още веднъж да го безпокоя. Бях вече на стълбата, когато той скочи, застана между стълбата и стената, хвана ме здраво за ръка, както вече стоях на стълбата, и се опита да ме спре, като каза:

— Аз ще отида!

Отговорих, че наистина не е необходимо и че този път няма нужда да избирам дребни картофи. Това го убеди и той пусна ръката ми.

— С какво се занимаваш?

— С френски — беше отговорът.

Попитах го дали мога да погледна урока, измих си ръцете и седнах срещу него на дивана.

Скоро след като му обясних нещо по френски, се заприказвахме. Той ми каза, че след войната иска да отиде в Холандска Индия[1] и да живее там в плантация. Говори как живеят в неговото семейство, за черната борса и за това, че е некадърник. Отвърнах му, че има силно чувство за малоценност. Той заговори също и за евреите. Щяло да му е много по-лесно, ако бил християнин или ако след войната станел християнин. Попитах го дали ще се покръства, но той отговори отрицателно. След войната никой нямало да знае дали е християнин, или евреин, беше отговорът.

Нещо ме бодна в сърцето; беше жалко, че в Петер все още има капчица непочтеност. После приятно си поговорихме за татко, за човешките знания и за много други неща — вече не си спомням точно за какво. Тръгнах си едва в четири и половина.

Вечерта той каза още нещо, което ми хареса. Говорехме за една филмова звезда, чиито снимки му бях подарила и вече година и половина висяха в стаята му. Той я харесваше много и аз предложих да му дам още снимки и на други филмови звезди.

— Не — отвърна той, — предпочитам да си остане така. Гледам всеки ден тези снимки и те са ми станали като приятели.

Сега ми е ясно защо винаги притиска Муши към себе си. Естествено и той също има нужда от малко нежност.

Щях да забравя още нещо, което той ми каза:

— Не се плаша от нищо освен от собствените си недостатъци. Но и това ще преодолея!

Това чувство за малоценност у Петер е доста силно. Така например той все си мисли, че е глупав, а ние — умни. Ако му помагам по френски, благодари ми хиляди пъти. Непременно ще му кажа някой ден: „Престани с тези приказки! Ти знаеш английски и география много по-добре от мене!“

Твоя Ане

Бележки

[1] Име на холандските колонии в Азия; Индонезия. — Бел.пр.