Ане Франк
Задната къща (144) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Вторник, 9 май 1944 г.

Мила Кити,

Завърших приказката за Елен феята. Преписах я на красива хартия за писма, украсих я с червено мастило и приших листата един за друг. Всичко изглежда много красиво, но не е ли малко като подарък за татковия рожден ден? Не знам. Марго и мама са съчинили по едно стихотворение за рождения ден.

Господин Кралер днес дойде с новината, че госпожа Б., която по-рано работеше във фирмата, ще идва следващата седмица всеки следобед в два часа в канцеларията, за да си пие кафето. Представяш ли си? Тогава никой не може да се качва при нас и не могат да ни доставят картофите. Ели няма да яде с нас, ние не ще можем да ползваме тоалетната, не трябва да се движим и т.н., и т.н.

Започнахме да предлагаме най-различни начини, за да се отървем от нея. Господин Ван Даан бе на мнение, че едно добро разслабително средство в кафето й може би ще бъде достатъчно.

— Не — отговори господин Копхаюс, — моля ви, недейте, защото въобще няма да може да се отдели от онова място!

Гръмогласен смях.

— От онова място? — попита госпожа Ван Даан. — Какво означава това?

Последва обяснение.

— Винаги ли се употребява тази дума? — попита тя съвсем невинно.

— Представи си — разкисна се Ели, — че в „Де Байенкорф“[1] попиташ за онова място, те изобщо няма да те разберат!

О, Кити, такова хубаво време е, да можех да изляза навън!

Твоя Ане

Бележки

[1] Много изискан универсален магазин в Холандия. — Бел.пр.