Ане Франк
Задната къща (141) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Събота, 6 май 1944 г.

Мила Кити,

Снощи преди вечеря мушнах в джоба на татко писмо, в което изредих всичко, което ти писах вчера. След като го прочел, според Марго цялата вечер той бил объркан. Аз бях горе и миех съдовете. Бедният Пим! Можех да предположа какво въздействие ще има това писмо. Той е толкова чувствителен! Веднага казах на Петер, че нищо не трябва да пита или да казва. Пим още не отваря дума за писмото, дали ще говори въобще?

Тук всичко върви горе-долу нормално. Почти не е за вярване това, което ни се казва за цените и за хората навън; 250 г чай струва 350 гулдена, половин килограм кафе — 80 гулдена, 250 г масло — 35 гулдена, едно яйце е 1,45 гулдена, за 100 г български тютюн се плаща 14 гулдена! Всеки търгува на черно, всеки хлапак предлага нещо. Калфата на нашия пекар ни снабди с копринени конци за кърпене, 90 цента за едно малко чиленце; млекарят предлага на черно купони за храна, а една погребална фирма — сирене. Всеки ден стават обири с взлом, убийства и кражби; полицейски агенти и нощни пазачи действат като професионални крадци, всеки иска да сложи нещо в устата си и понеже увеличаването на заплатите е забранено, хората са принудени да вършат измами. Полицията търси непрекъснато изгубени деца, всеки ден изчезват момичета на петнадесет, шестнадесет, седемнадесет години, пък и по-големи.