Ане Франк
Задната къща (7) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Вторник, 30 юни 1942 г.

Мила Кити,

До днес наистина не успях да намеря време да пиша. В четвъртък бях целия ден при познати. В петък имахме гости и така продължи до днес. През тази седмица Хари и аз се опознахме добре; той ми разказа много за себе си: тук, в Холандия, е дошъл без родителите си при своите баба и дядо. Родителите му са в Белгия.

Хари си имал приятелка, Фани, която аз познавам — олицетворение на кротост и скука. След като срещнал мене, Хари открил, че когато е с Фани, направо заспива. Следователно аз съм някакъв вид средство против заспиване. Човек никога не знае за какво може понякога да бъде използван.

В събота вечерта Йопи остана да нощува при мене, но в неделя следобед отиде при Лиз и аз умрях от скука. Хари щеше да дойде вечерта у нас, но към шест часа ми позвъни по телефона. Вдигнах слушалката и той каза:

— Обажда се Хари Голдберг, мога ли да говоря с Ане, моля?

— Да, Хари, аз съм, Ане.

— Здравей, Ане, как си?

— Благодаря, добре.

— Трябва да ти кажа, че за съжаление няма да мога да дойда у вас, но бих искал малко да поговоря с тебе; може ли след десет минути да дойда пред вас?

— Да, може, хайде, довиждане!!!

— Довиждане, идвам веднага.

Затворих телефона.

Бързо се преоблякох и малко си пооправих косата. След това нетърпеливо виснах на прозореца. Най-накрая той дойде. Колкото и да е чудно, не се спуснах веднага по стълбите, а изчаках спокойно, докато позвъни. Слязох долу и той започна веднага:

— Знаеш ли, Ане, баба смята, че ти си прекалено малка, за да се срещам с тебе редовно, и ми каза да отида у семейство Льорс, но ти сигурно знаеш, че аз вече не се срещам с Фани.

— Не, защо, скарахте ли се?

— Не, напротив, аз казах на Фани, че ние двамата не можем добре да се разбираме и не би трябвало да се срещаме повече, но че тя винаги е добре дошла у нас, а, надявам се, и аз у тях. Аз всъщност си мислех, че Фани ходи с едно друго момче, и се отнесох с нея така, както мислех, че тя се отнася с мене. Но това въобще не било вярно и сега моят вуйчо ми каза, че трябва да й се извиня, но аз, разбира се, не искам, вече съм скъсал с нея. Но това е само една от многото причини. Баба ми иска да се срещам с Фани, а не с тебе, но аз и не мисля да я послушам; възрастните хора имат понякога много старомодни схващания и аз няма защо да се съобразявам с тях. Имам нужда от моите баба и дядо, но в известен смисъл и те се нуждаят от мене. Отсега нататък в сряда вечер съм винаги свободен, защото баба и дядо знаят, че тогава съм на урок по дърворезба, а всъщност посещавам едно клубче на ционисткото движение. Там не ми е позволено да ходя, защото баба и дядо са против ционизма. Аз също не съм фанатик, но намирам нещо в него и досега ме интригуваше. Напоследък обаче там е такава бъркотия, че смятам да напусна и затова следващата сряда вечер ще отида за последен път. Така че ще мога да се срещам с тебе в сряда вечер, събота следобед, събота вечер, неделя следобед, а сигурно и в друго време.

— Но след като твоите баба и дядо не искат това, не трябва да го правиш зад гърба им!

— Любов насила не става.

След това минахме покрай книжарницата на ъгъла срещу нас и там видях Петер Весел с две други момчета; за пръв път от много дълго време насам той ме поздрави и това ми достави истинско удоволствие. Междувременно ние с Хари вървяхме ли, вървяхме и всичко приключи с уговорката, че следващата вечер в седем без пет щях да бъда пред тях.