Ане Франк
Задната къща (110) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Събота, 4 март 1944 г.

Мила Кити,

Тази събота е първата от месеци насам, която не е отегчително тъжна и скучна, както всички останали. Причина за това е само Петер.

Сутринта, когато отидох в мансардата, за да просна престилката си да се суши, татко ме попита не бих ли останала малко, за да поговорим на френски. Съгласих се, първо говорихме на френски, аз обясних нещо на Петер, след това се заехме с английския. Татко ни прочете нещо от Дикенс и аз бях на седмото небе, защото седях на татковия стол, съвсем близо до Петер.

В единадесет часа слязох долу. Когато след половин час отново отидох горе, той стоеше на стълбата и ме чакаше. Поговорихме си до един без четвърт. Когато се разделяме и аз напускам стаята, например след храна и няма никой наблизо, той казва:

— Ане, ще се видим след малко!

О, така съм щастлива. Би ли могъл и той да се влюби в мене? Във всеки случай е мило момче и никой не може и да предполага колко приятно е да се разговаря с него!

Госпожа Ван Даан одобрява това, че си приказваме, но днес ме попита закачливо:

— Мога ли да имам доверие на вас двамата горе?

— Разбира се — казах възмутено, — вие наистина ме обиждате!

От сутрин до вечер очаквам с радост миговете, когато мога да бъда с Петер.