Ане Франк
Задната къща (68) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Сряда, 18 август 1943 г.

Мила Кити,

На това писмо може да се сложи надслов: „Беленето на картофи — повеля на деня в нашия колектив!“

Един донася вестници, друг — ножчетата за белене (като задържа естествено най-доброто за себе си), трети — картофите, четвърти — тенджерата с вода.

Господин Дюсел започва пръв, невинаги бели добре, но го прави безспирно, поглежда от време на време наляво и после надясно: всички ли го правят по неговия начин? Не!

— Ане, погледни, вземаш ножчето в ръката си така и белиш от горе на долу! Не, не така… а така!

— Аз мисля, че иначе е по-лесно, господин Дюсел — забелязвам плахо аз.

— Но това е най-добрият начин. Можеш да го научиш от мене. Не ме засяга, но трябва да го знаеш.

Продължаваме да белим. Поглеждам скришом към моя съсед. Той клати глава замислен (сигурно за мене), но си мълчи.

Залавям се пак с картофите. Поглеждам към другия край, където седи татко. За него беленето на картофи не е труд, а прецизна дейност. Когато чете, на челото му се появява една дълбока бръчка, но когато помага при беленето на картофи, чистенето на зелен фасул или други зеленчуци, изглежда сякаш нищо не съществува за него. Лицето му се преобразява и добива „картофено“ изражение, а щом е с такова изражение на лицето, той няма да остави нито един лошо обелен картоф, това просто е невъзможно.

Продължавам работа и след малко пак вдигам поглед. А, разбрах какво става. Госпожата се опитва да привлече вниманието на Дюсел. Първо го гледа известно време, а той се прави, че нищо не забелязва. След това намига; Дюсел продължава да работи. После се усмихва; Дюсел не вдига поглед. След това и мама се засмива; Дюсел не обръща внимание. Госпожата нищо не постигна, сега трябва да измисли нещо друго. Кратко мълчание и след това:

— Пути, сложи си престилка! Утре пак трябва да чистя лекетата от костюма ти.

— Аз не се цапам.

Отново кратко мълчание.

— Пути, защо не седнеш?

— Така съм добре, предпочитам да стоя.

Пауза.

— Пути, внимавай, пак пръскаш.

— Добре, маме, внимавам.

Госпожата търси друга тема.

— Пути, я кажи, защо сега англичаните не бомбардират?

— Защото времето е лошо, Керли.

— Но времето вчера беше хубаво и въпреки това не летяха.

— Хайде да не говорим за това.

— Защо, нима човек не може да говори или да си каже мнението по този въпрос?

— Не, не може.

— Защо пък не?

— Хайде сега тихо, маменце.

— Господин Франк винаги отговаря на въпросите на жена си, нали?

Господинът се бори със себе си. Това е слабото му място, нищо повече не може да отвърне, а госпожата започва отново:

— Въобще няма да има никакво дебаркиране! — Господинът пребледнява; когато забелязва това, госпожата пък се изчервява, но все пак продължава:

— Англичаните не правят нищо. — Тук вече бомбата избухва.

— Хайде, затваряй си устата, по дяволите!

Мама едва сдържа смеха си, аз гледам право пред себе си. Подобни разговори има почти всеки ден, освен ако току-що не са се скарали сериозно. Тогава и двамата си мълчат.

Трябва да отида до мансардата, за да донеса още картофи. Там Петер се занимава с почистване на котката от бълхи. Той ме поглежда, котката използва това и хоп… през отворения прозорец върху улука. Петер изругава, аз се смея и изчезвам.

Твоя Ане