Ане Франк
Задната къща (47) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 19 март 1943 г.

Мила Кити,

Час по-късно радостта бе последвана от разочарование. Турция все още не се е намесила във войната, един техен министър бил говорил за скорошно отказване от неутралитета. На площада пред Кралския дворец в Амстердам един вестникопродавец викал: „Турция на страната на Англия!“ Вестниците буквално били разграбени от ръцете му. Така тази радостна „вест“ беше стигнала до нас.

Банкнотите от 500 и 1000 гулдена се обявяват за невалидни. Това е голям капан за всички черноборсаджии и тем подобни, но още повече за притежателите на незаконни доходи и за укриващите се. Ако искаш да обмениш банкнота от хиляда гулдена, трябва да можеш точно да обясниш и докажеш откъде я имаш. С такива пари е позволено все още да се заплащат данъци, но само до края на следващата седмица.

Дюсел се сдоби със зъболекарска машина, задвижвана с крак. В скоро време очаквам да ми направи сериозен преглед на зъбите.

„Фюрерът на всички германци“ се срещнал с ранени войници. Беше тъжно да се слуша. Въпросите и отговорите звучаха приблизително така:

— Името ми е Хайнрих Шепел.

— Ранен къде?

— При Сталинград.

— Какви рани?

— Два измръзнали крака и счупена става на лявото рамо. Радиото ни предаде точно така този ужасен марионетен театър. Войниците изглеждаха горди със своите рани — колкото повече, толкова по-добре. Един така се развълнува, че има честта да подаде ръка (ако му беше останала поне едната) на фюрера, та никакви думи не можаха да излязат от устата му.