Ане Франк
Задната къща (161) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 16 юни 1944 г.

Мила Кити,

Нови проблеми: госпожата е отчаяна, говори за куршум в челото, затвор, обесване и самоубийство. Ревнува, че Петер се доверява на мен, а не на нея. Обидена е, че Дюсел недостатъчно се поддава на нейния флирт, страхува се, че мъжът й ще изпуши всичките пари от коженото й палто, кара се, ругае, оплаква се, смее се и отново започва да се кара.

Какво може да направи човек с такъв глупав, хленчещ екземпляр? Никой не я приема на сериозно, тя е безхарактерна, ходи при всеки да се оплаква и се облича младежки, така че се получава „отзад лицей — отпред музей“. При това най-лошото е, че Петер става груб, господин Ван Даан раздразнителен, а мама — цинична. Да, такова е положението! Има само едно правило, което трябва да се съблюдава: смей се на всичко и не обръщай внимание на никого! Изглежда егоистично, но е единственото средство за този, който трябва да намери утеха само в себе си.

Кралер е получил отново повикване да отиде за четири седмици да копае. Ще се опита да се освободи с медицинско и писмо от фирмата. Копхаюс иска да се оперира. От вчера в единадесет часа всички частни телефони са прекъснати.