Ане Франк
Задната къща (4) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Събота, 20 юни 1942 г.

Мила Кити,

Ето започвам веднага: сега е така приятно и спокойно, татко и мама са излезли, а Марго отиде с няколко младежи при една нейна приятелка да играят пинг-понг.

Напоследък и аз често играя пинг-понг. Тъй като ние, играчите на пинг-понг, много обичаме сладолед, особено през лятото, а и играта ни загрява доста, всичко обикновено завършва с разходка до близките сладкарници, разрешени за евреи, а именно „Делфи“ или „Оазис“. Да се бъркаме за пари вече отдавна не е нужно: в „Оазис“ обикновено има толкова много хора, между тях винаги ще се намерят щедри господа от нашия широк кръг познати или някой обожател, за да ни се предложи повече сладолед, отколкото бихме могли да изядем за цяла седмица.

Мисля, че малко ще се учудиш на факта, как така аз, толкова малка, вече говоря за обожатели. За съжаление, изглежда, това зло при нас в училище не може да се избегне. Щом някое момче ме попита може ли да кара заедно с мен колело до дома и след това започне разговор, в девет от десетте случая съм убедена, че гореспоменатият младеж има досадния навик бързо да се влюбва до уши и повече да не сваля поглед от мене. След време тази влюбеност наистина намалява, най-вече защото пламенните погледи не ме вълнуват много, а весело си продължавам да натискам педалите. Но когато понякога младежът прекали и започне да дрънка, че щял „да говори с баща ми“, аз разклащам велосипеда си, чантата ми пада и той трябва, както е прието, да слезе от велосипеда си и след като ми подаде отново чантата, аз вече съм подхванала съвсем друга тема на разговор.

Това все пак са най-невинните случаи, защото между тях има и такива, които ти изпращат въздушни целувки или се опитват да те уловят за ръка, но тогава определено са сбъркали адреса. Аз слизам от велосипеда и отказвам повече да се възползвам от компанията или съм, така да се каже, оскърбена и заявявам със силни изрази, че може да си отива вкъщи.

Ето основата на нашето приятелство е положена, до утре!