Ерик Сийгъл
Любовна история (5)

5

Искам да кажа няколко думи за сексуалните ни отношения.

Звучи странно, но за един доста дълъг период нямаше такива. Имам предвид, че нямаше нищо повече от онези целувки, за които вече споменах (и които все още си спомням с най-големи подробности). Това въобще не беше в мой стил, като се има предвид, че съм доста импулсивен, нетърпелив и действам бързо. Ако кажехте на някои от десетките момичета в Тауър корт, Уелсли, че Оливър Барет IV е излизал с една млада дама всеки божи ден в продължение на три седмици и не е спал с нея, те със сигурност щяха да си умрат от смях и да подложат на съмнение женския пол на съответната дама. Но, разбира се, фактите бяха съвсем различни.

Не знаех какво да правя.

Не ме разбирайте неправилно и не го взимайте буквално.

Знам отлично всички стъпки, но не можех да се справя със собствените си чувства за това как да ги направя. Джени беше толкова умна, че се страхувах да не се присмее на това, което обикновено смятах за леко романтичен (и неудържим) стил на Оливър Барет IV.

Да, страхувах се да не бъда отблъснат. Освен това се страхувах да не бъда приет погрешно. Опитвам се да кажа, че с Дженифър се чувствах различно, не знаех какво да кажа и дори кого да попитам за това. („Трябваше да попиташ мен“, каза ми тя по-късно.) Знам само, че изпитвах тези чувства към нея, към всяка част от нея.

— Оливър, ще те скъсат.

Седяхме в моята стая в неделя следобед и четяхме.

— Оливър, ще те скъсат, ако само седиш и ме гледаш как уча.

— Не те гледам как учиш, а уча.

— Глупости! Гледаш краката ми.

— Само от време на време, при всяка нова глава.

— Тази книга има много кратки глави!

— Виж какво, нарцистична глупачке, не си чак толкова готина!

— Знам. Но какво да направя, като ти мислиш така?

Захвърлих книгата и отидох до нея.

— Боже Господи, Джени, как мога да чета Джон Стюърт Мил, когато всяка секунда умирам да правя любов с тебе?

Тя сбърчи чело и се намръщи.

— О, Оливър, я стига!

Бях клекнал до стола й. Тя продължи да чете.

— Джени…

Затвори леко книгата си, остави я настрана и сложи ръцете си на врата ми.

— Оливър, моля те!

Стана изведнъж. Всичко.

Първият ни физически контакт беше абсолютно противоположен на първия ни вербален такъв. Беше толкова спокоен, толкова приятен! Не можех да проумея, че това е истинската Джени, чието докосване беше толкова леко и изпълнено с обич. Но това, което наистина ме шокира, беше моят собствен отговор. Аз бях нежен. Аз бях внимателен. Това ли беше истинският Оливър Барет IV?

Както казах, никога не бях виждал Джени с нещо по-така, освен с още едно разкопчано копче на ризата. Донякъде се изненадах, като видях, че носи съвсем малък позлатен кръст на една от онези верижки, които никога не се разкопчават — т.е. винаги, когато правехме любов, тя си носеше кръста. В един от онези премалели мигове на отпуснатост в онзи прекрасен следобед, когато нищо няма значение, аз докоснах малкия кръст и запитах какво би казал свещеникът й ако разбере, че сме заедно в леглото. Тя отговори, че няма свещеник.

— А ти не си ли едно добро вярващо момиче?

— Да, момиче съм — отговори тя. — И съм добра.

Погледна ме за потвърждение и аз се усмихнах.

Тя също се усмихна.

— Така че две от трите неща са верни.

После я запитах защо носи кръста именно по този начин — без да се сваля. Обясни ми, че е бил на майка й и тя го носи по сантиментални, а не религиозни причини. Разговорът се върна върху самите нас.

— Ей, Оливър, казах ли ти, че те обичам? — попита ме тя.

— Не, Джен.

— Защо не си ме питал?

— Честно казано, страх ме беше.

— Попитай ме сега.

— Обичаш ли ме, Джени?

Тя ме погледна и без да го увърта, отговори:

— А ти как мислиш?

— Да, мисля, че да. Може би.

Целунах я по шията.

— Оливър?

— Да?

— Аз не само те обичам…

Господи, какво имаше пак?

— Аз много те обичам, Оливър.