Ерик Сийгъл
Любовна история (10)

10

Г-н Уилиам Ф. Томпсън, зам.-декан на Правния факултет на Харвард, не можеше да повярва на ушите си.

— Добре ли чух, г-н Барет?

— Да, сър, декан Томпсън.

Не ми беше лесно да го кажа за първи път, нито пък по-лесно да го повторя.

— Имам нужда от стипендия за следващата година, сър.

— Наистина ли?

— Затова съм тук, сър. Нали вие отговаряте за финансовите помощи, декан Томпсън?

— Да, но е твърде странно. Вашият баща…

— Той вече няма нищо общо с мен, сър.

— Не разбирам какво говорите — Г-н Томпсън свали очилата си и започна да ги лъска с вратовръзката си.

— Между нас двамата се получи едно недоразумение.

Деканът си сложи очилата и ме погледна с онзи безизразен израз, който се овладява, когато станеш декан.

— Това е много неприятно, г-н Барет — каза той.

Исках да го попитам за кого. Тоя тип почваше да ми лази по нервите.

— Да, сър — отговорих. — Много неприятно и затова съм дошъл при вас, сър. През следващия месец се женя, а през лятото и двамата ще работим. След това Джени, това е жена ми, ще преподава в частно училище. Ще ни стига за издръжка, но не и за обучение — таксата ви е прекалено солена, декан Томпсън.

— Ами-и, да — отговори той и това беше всичко. Не разбираше ли тоя тип целта на разговора? Защо по дяволите мислеше, че съм тук?

— Декан Томпсън, бих желал да получа стипендия — казах направо и то за трети път. — В банката съм на абсолютна нула, а вече съм приет.

— А, да — каза г-н Томпсън и се върна на техническата страна на въпроса. — Крайният срок за подаване на заявленията за финансова помощ отдавна изтече.

Какво му трябваше на това копеле? Може би подробности? Скандал ли търсеше или какво?

— Декан Томпсън, когато кандидатствах, не знаех, че ще се случи така.

— Добре, г-н Барет, но трябва да ви кажа, че според мен тази канцелария не трябва да се намесва в един семеен скандал, който при това е доста тъжен.

— Разбрах, г-н Томпсън — изправих се аз. — Разбирам какво искате да ми кажете и все пак няма да ближа задника на баща си, за да получите вие още един Барет хол за Правния факултет.

Обръщайки се, за да изляза от стаята, го чух да мърмори: „Това не е честно“.

Нямах сили да споря повече.