Ерик Сийгъл
Любовна история (11)

11

Дженифър получи дипломата си в сряда. Всичките й роднини от Кренстън, Фол ривър и дори една леля от Кливлънд се тълпяха в Кеймбридж, за да присъстват на церемонията. По предварително споразумение Джени не носеше пръстен и аз не бях представян като неин годеник — това беше решено така, за да няма обидени (и то твърде скоро) понеже не са присъствали на сватбата ни.

— Лельо Клара, това е моят приятел Оливър — казваше Джени и винаги добавяше: — Той още не е завършил.

Имаше ръгане в ребрата, шепот и дори открити разсъждения, но родата не можа да измъкне нищо конкретно нито от нас, нито от Фил, който според мен беше доволен, че не се обсъжда въпросът за любов между атеисти.

В четвъртък се изравних с Джени по академично ниво — взех дипломата си от Харвард с оценка много добър като нейната. Нещо повече, аз ръководех церемонията и в това си качество трябваше да заведа завършващите четвъртокурсници до местата им. Това означаваше да вървя пред супермозъците. На езика ми беше да кажа на тези типове, че присъствието ми като техен водач със сигурност потвърждава моята теория, че един час в Дилън Фийлд хауз струва колкото два часа в библиотеката Уайдънър, но се въздържах — нека се радват!

Нямах представа дали Оливър Барет III присъстваше — над седемнадесет хиляди души се гъчкаха в двора на Харвард в деня на годишната церемония, а аз със сигурност не разглеждах редиците с бинокъл. Билетите, предназначени за родителите ми, дадох на Фил и Джени. Разбира се, като бивш възпитаник, Каменното лице имаше право да влезе и да седне до випуск 26-а, но дали щеше да иска? Пък и банките не работеха ли на този ден?