Ерик Сийгъл
Любовна история (44)

22

Паднах от тридесет хиляди фута и се ударих в земята. Бях невероятно потиснат.

— Това е непоносимо — казах аз на доктора. — Не можахте ли да ме предупредите?

Малко по-рано този следобед силната ми еуфория бе започнала да се превръща в неописуема тъга.

— Няма нищо нередно — започнах аз. После осъзнах, колко абсурдно звучеше това.

— Искам да кажа, че нещата с Марси вървят добре. Проблемът е в мен. Не мога да го преживея.

Пауза. Не бях уточнил какво не мога да преживея.

Аз знаех. Но ми беше трудно да го кажа:

— Да я заведа у дома. Разбирате ли?

Отново бях действал прибързано. Защо трябваше да карам Марси да напусне дома си? Защо ускорявах тези жестове на… ангажираност?

— Може би аз просто използвам Марси егоистично… за да попълня празнотата — помислих за моята хипотеза. Или може би причината е Джени. Искам да кажа, че може би след две години мога да се позабавлявам и това е оправдано. Но в моята къща! Да доведа някой в моята къща и в моето легло. Разбира се, реално погледнато къщата е друга и леглото е друго.

Според логиката това не би трябвало да ме тревожи. Но ме тревожи, по дяволите. Разбирате ли, „домът“ е все още място, където живея с Джени.

Парадокс: Казват, че всички съпрузи мечтаят да са сами. Аз съм ненормален. Аз потъвам във фантазии, че съм женен.

А и помага, когато имаш някое тайно местенце. Дупка, в която никой не влиза. Така нищо не нарушава успокояващата илюзия, че споделям всичко, което имам, с някого.

От време на време пристига поща, адресирана до двама ни. А Редклиф редовно й изпраща писма с молби за съдействия. Тези бяха дивидентите ми за това, че не съобщих за смъртта на Джени на други, освен на приятелите.

Единствената чужда четка за зъби в банята е принадлежала на Филип Кавилери.

Разбирате ли, това е или нечестна постъпка спрямо една жена.

Или предателство към друга.

Доктор Ландън проговори.

— И в двата случая се оказва, че грешите. — Той разбираше. Но най-неочаквано, неговото разбиране влоши повече нещата.

— Трябва ли да бъде единствено или — или? — попита той с Киркегорова алюзия. — Не може ли да се намери друго обяснение на вашия конфликт?

— Какво? — аз наистина не знаех.

Пауза.

— Вие я харесвате — предложи доктор Ландън тихо.

Размислих върху това.

— Коя? — попитах аз. — Вие не казахте името.