Ерик Сийгъл
Любовна история (27)

5

Когато ме положат…

Така започва песента, която е била хитът на 1689 година. Лошото на английската опера е, че понякога разбираш думите.

Когато ме положат — положат в земята,

Нека лошото не внася смут —

смут в твоето сърце…

Дидо, кралица на Картаген, скоро щеше да умре и искаше да каже това на света с арията. Музиката бе фантастична, а текстът — античен. Шийла Мериг пя блестящо и напълно заслужи овациите. Накрая умря, танцуващи амурчета събираха рози и завесата се спусна.

— Гуен, радвам се, че дойдох — казах аз, докато ставахме.

— Да благодарим на нашите благодетели — отговори тя.

Пробихме си път през хората и стигнахме до оркестъра.

— Къде е Стив? — каза мистър Стейн, докато прибираше виолончелото си. Имаше развяна, посивяла коса, която явно не виждаше гребен.

— Дежурен е с Джоана — отговори Гуен.

— Това е Оливър, неин приятел. (Не трябваше да представя нещата така!) В този момент се приближи мисис Стейн с виола в ръка. Беше дребна и слаба, но жизнените й маниери я правеха доста привлекателна.

— Прием ли давате, крал Стейн?

— Както обикновено, скъпа — отговори той и добави:

— С Гуен се познавате. А това е Оливър, приятел на Джо.

— Приятно ми е. Как е дъщеря ни?

— Чудесно — отвърна мистър Стейн, преди аз да успея да продумам.

— Не попитах теб, нали, Стейн? — каза мисис Стейн.

— Джо е добре — казах аз, не съвсем в тон с техните шегички. — И благодаря за местата.

— Хареса ли ви? — попита мисис Стейн.

— Разбира се. Беше страхотно! — намеси се съпругът й.

— Кой пита теб? — каза мисис Стейн.

— Отговарям вместо него, защото съм професионалист. И мога да ти кажа, че Мериг бе превъзходна.

После се обърна отново към мен:

— Старият Пърсел е можел да пише музика, а? Този финал — всички онези хроматични смени в долния тетракорд!

— Той може би не е забелязал, Стейн — каза мисис Стейн.

— А трябваше. Мериг изпя пасажа четири пъти.

— Извини го, Оливър — каза ми мисис Стейн, — той се побърква, когато стане дума за музика.

— Какво друго е важно? — отговори Стейн и добави: — Каня ви всички в неделя. У дома. В пет и половина. Тогава наистина ще свирим.

— Ние не можем — каза Гуен, включвайки се най-после в разговора. — Тогава родителите на Стивън имат годишнина от сватбата.

— Добре — каза мистър Стейн. — Тогава Оливър…

— Той може да има други планове — каза мисис Стейн, за да ми помогне да се спася от куката.

— От къде на къде ще говориш вместо него? — Стейн погледна жена си с неподправено възмущение. И ми каза:

— Мини около пет и тридесет. Донеси си инструмента.

— Аз мога да играя само хокей — отговорих с надеждата, че това ще го откаже.

— Тогава си донеси стика — откликна мистър Стейн. — Ще те сложим при бучките лед.

Ще се видим в неделя, Оливър.

— Как мина? — каза Стив, когато му доставих съпругата.

— Чудесно — въодушеви се Гуен. — Изпусна великолепно представление.

— Какво мисли Барет? — попита той, въпреки че аз бях там. Искаше ми се да го насоча към новия си говорител, мистър Стейн, но само измърморих:

— Добре беше.

— Това е добре — каза Стив.

Но вътрешно перифразирах мъртвата кралица Дидо, като си мислех, „Сега ме прецакаха“.