Винс Флин
Всичко е лично (65)

64.

Хърли висеше на ръцете си от метална кука. Пръстите на краката му бяха само на няколко сантиметра от земята. Болката в раменете му бе нетърпима. Така го наказваха за отхапаното ухо на Саяд. Освен това залепиха устата му с тиксо, но повече за да не му дадат възможност да говори, отколкото от страх, че може да ги ухапе. Единственото хубаво нещо в тази ситуация беше, че го оставиха на спокойствие. Не че беше много приятно да виси на китките си на няколко сантиметра от земята, но все пак го предпочиташе пред изтръгването на нокти и мъченията с електрически ток.

От вратата се чу шум. След секунда тя се отвори и лампата светна. Хърли примигна няколко пъти, докато различи лицето на Радих. Водачът на „Фатах“ се приближи и издиша цигарен дим в лицето му. Хърли вдиша дима и си помисли, че за едно дръпване е готов да се извини за всички гадости, които беше наговорил за майката на арабина. Радих вдигна ръка и дръпна тиксото от устата му.

— Имам изненада за теб.

— Ще ми потанцуваш по еротично бельо?

— Не, нещо по-хубаво.

— Чудесно — възкликна той с престорен ентусиазъм. — Нямам търпение. Слушай… за тия неща, които наговорих за майка ти…

Преди да довърши, Радих го фрасна с юмрук в корема.

— Писна ми от лъжите ти. Сега ще ти причиня повече болка, отколкото можеш да си представиш.

— Хубаво. Надявам се да ме убиеш, защото, ако го направиш, Мугния ще те очисти. Нищо няма да ме направи по-щастлив от това, да знам, че ще ме последваш в ада.

— Не се безпокой, няма да те убия. — Радих се усмихна. — Ще убия сина ти.

Хърли се изсмя:

— Що за глупости?

Радих се обърна към хората си:

— Доведете го.

— Синът ми? — повтори. — Сигурно се шегуваш, освен ако нямаш, разбира се, предвид копелетата, които съм направил на майка ти.

— Да… продължавай да приказваш. Сега ще видим колко си смел.

Двамата пазачи се върнаха, хванали Рап под мишниците. Той влачеше краката си по земята и бърбореше несвързано колко пари щял да им осигури. Когато видя Хърли, изкрещя:

— Тате! Не се тревожи, ще оправим нещата. Вашингтон ще плати, за да те освободят.

Хърли го погледна смаяно:

— Какви са тези глупости? Да не си полудял?

Най-сетне се очертаваше и Радих да се позабавлява.

— Прекрасно. Да, прав си. Не мога да те убия, но мога да убия сина ти. Можеш да си го начукаш, както казвате в Америка. — Палестинецът щракна с пръсти и посочи пода пред себе си. — Доведете го тук.

Двамата пазачи довлякоха Рап и го пуснаха на земята в краката му.

— Гледай сега какво ще стане. — Радих извади беретата на американеца, все още със завит на дулото заглушител. — Дръжте главата на бащата и не позволявайте да затвори очи.

Двамата мъже оставиха Рап и застанаха от двете страни на Хърли. Хванаха го за главата, подпряха с палци кожата точно под веждите му и я дръпнаха нагоре.

— Дръжте го да гледа — заповяда Радих и хвана Рап за косата. — Тук.

— Защо правиш това? — проплака уплашено Мич. — Нашето правителство ще ви плати.

Радих се наведе и изсъска:

— Правителството ви ще плати за него, идиот такъв. Ти не ни вършиш никаква работа. — Изправи се и погледна Хърли. — Има ли още лъжи, които искаш да наприказваш за майка ми?

Хърли не отговори.

— Чудя се как може човек с твоя талант да зачене такъв глупав син.

Рап погледна нагоре. Почти не слушаше какво говори арабинът. Само следеше с очи хубавия си 9-милиметров пистолет. Радих размахваше оръжието. Ту го насочваше към лицето на Хърли, ту към главата на младежа. Рап следеше движенията му като топка на тенисмач. Радих държеше пръста си на спусъка, а червената точка над палеца му показваше, че предпазителят е разблокиран, пистолетът — готов за стрелба. Палестинецът изричаше обида след обида. Говореше нещо за майката на Рап — жената, за която предполагаше, че е спала с Хърли. Той пъхна заглушителя под носа на Хърли и му заповяда да моли за живота на сина си. Когато възрастният шпионин заговори, арабинът бавно започна да премества оръжието към младежа.

Тогава Рап реши да действа. Докато беше затворен в съседната стая, бе прерязал част от тиксото с парчето от ножовка. Сега, понеже не беше сигурен, че то ще се скъса, скочи и хвана цевта на пистолета с две ръце. Оръжието все още сочеше настрани. Рап се изправи и го вдигна право нагоре, за да предотврати някой случаен изстрел, който би могъл да улучи Хърли. Обърна се наляво, вдигна пистолета над главата си и направи пълно завъртане, като по този начин блокира ръката на Радих. Палестинецът не можеше да мръдне от тази позиция, освен ако не пуснеше оръжието. Рап нанесе бърз удар с коляно в лицето му и един куршум се заби в бетонната стена, без да засегне никого.

След като зашемети врага, Рап издърпа пистолета и удари Радих по главата с тежката метална ръкохватка. Арабинът се свлече на земята. Рап се опита да освободи китките си от останалите намотки тиксо, но то държеше. Другите двама араби най-после се окопитиха. Хърли осъзна, че някой от тях може да извика за помощ, затова закрещя колкото му глас държеше, сякаш го измъчваха.

Рап отстъпи крачка назад за по-добра позиция и дръпна пак китките си, но тиксото не се скъса, затова завъртя пистолета във въздуха и го хвана с две ръце за ръкохватката. Мъжът от лявата му страна беше само на метър от него. Рап стреля два пъти, улучи го в сърцето и той се просна в краката му.

Рап обърна пистолета към другия, който се опитваше да отстъпи към вратата, но видя, че няма да я стигне, затова спря и вдигна ръце.

— Застреляй го — заповяда Хърли.

Рап дръпна спусъка и куршумът улучи арабина в челото.

— Свали ме… бързо — изсъска Стан.

— Ами той? — попита Рап и посочи с пистолета Радих, който започваше да се размърдва.

— Първо ме свали.

Мич разкъса остатъците от тиксото около китките си, изтича до стената и освободи импровизираната лебедка. Хърли се спусна на земята. Олюля се за момент, но запази равновесие.

— Дай ми пистолета — заповяда — и провери в десния джоб на последния, когото уби. Трябва да има нож.

Рап пъхна пистолета в ръцете му и отиде да потърси ножа.

Хърли се приближи до Радих, чиито ръцете потрепваха, сякаш се будеше от дълбок сън. Стъпи върху корема му и очите на палестинеца се отвориха. Хърли се наведе и допря заглушителя до гърдите му. Погледна го в очите и прошепна:

— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност, глупако.

След това дръпна спусъка.