Винс Флин
Всичко е лично (55)

54.

Рап излезе под горещото следобедно слънце и погледна от верандата. Тясната улица, криволичеща нагоре по хълма, беше широка, колкото да мине една кола. Отдолу, на около стотина метра, пътят бе препречен от един пикап „Тойота“. Всички къщи на възвишението бяха с плоски покриви. По просторите пред много от тях се развяваха ризи, панталони и други дрехи. Долу в тясното дворче бяха спрени три автомобила, почти допрени един до друг. Вдясно, на верандата имаше натрупани няколко зелени сандъка. Отстрани с черно бяха щамповани букви и цифри с неясно значение.

Сандъците бяха пълни с противотанкови установки M72 LAW. До тях бе облегнат един със снаряди за гранатохвъргачка M203. Отгоре, на стената, висеше рисувана на ръка ламинирана карта с отбелязани различни ориентири, разстояния и височини. Точно когато се чудеше за какво е всичко това, чу гласа на мъжа, който го беше взел от тайната квартира миналата вечер.

— Наричаме това място Трибуната… Е, вече не, но в разгара на войната често идвахме тук и наблюдавахме бойните действия.

Рап се обърна. Роб Ридли пиеше кока-кола от яркочервена алуминиева кутия.

— Трибуната, а?

Ридли отиде до края на балкона, посочи към морето на север и прокара ръката си на юг.

— Виждаш ли онзи широк грозен белег, който пресича града от север на юг?

— Да.

— Това е Зелената линия. Седяхме тук и ги гледахме как се бият, сякаш бяхме на мач. Затова наричахме това място Трибуната.

Рап посочи сандъците:

— Май не сте се задоволили само с гледане?

— Тези неща са повече за самоотбрана, макар че повече главоболия ни създаваха снайперистите. Това е неписаната история на тази досадна война… снайперите. Те нанасяха най-тежки поражения. По едно време започнаха да идват прекалено близо. — Ридли махна към хълма. — Обстрелваха ни ежедневно. Натрупахме торби с пясък, но когато убиха един от нашите, извикахме двама специалисти от Форт Браг. Дойдоха след няколко дни. — Посочи картата на стената. — Те нарисуваха това нещо. За шест дни отбелязаха трийсет и шест точни попадения и това почти реши проблема. Все едно бяхме повикали службата за обезпаразитяване. — Той се засмя и добави: — Това е поверителна информация, не я разгласявай.

— От колко време имаме тази база?

— Трябва да попиташ Стан. Бях още в морската пехота, когато взривиха казармата ни. — Ридли посочи на юг. — Ето там. Дойдох през осемдесет и осма. Тогава почнахме да пращаме снайперисти. Момчетата се кефеха много. Тук отряд Д тества първите берети, 50-ти калибър. Улучи един тип от две хиляди и сто метра.

— Доста е.

— Да — Ридли погледна пак към демаркационната линия. — Странни птици са тия снайперисти. Мълчаливи… нямаха навик да приказват много, но онази нощ се натряскаха като мотики и танцуваха чисто голи. Два километра явно е рядко постижение. Поне беше през осемдесет и осма.

— Мислех, че сме се оттеглили — отбеляза Мич.

— ЦРУ никога не се оттегля… или поне рядко го прави. По дяволите, тази скромна база е единственото, което предотврати тоталната катастрофа. Имахме информация за всички планове на Дамаск. Взривявахме конвои с доставки, застрелвахме някой и друг негодник, отклонил се твърде много от територията на бандата си. Дори ги учехме на непряко мерене. Противникът знаеше, че сме тук, затова пращаха снайперистите.

— Тук ли е базата ви сега? — попита Рап, като си мислеше, че мястото не е много подходящо.

— Не. От повече от година не е. Тук стана прекалено спокойно.

— Каква точно работа вършите за Ленгли?

— Обикалям насам-натам. Като свободен електрон.

Рап нямаше представа какво има предвид, но му стана ясно, че Ридли няма намерение да му казва повече. Рап се прозина. Дните и нощите му съвсем се бяха объркали. След бягството от апартамента Ридли му беше разказал всичко. Основният проблем бе, че извън очевидния факт, че Хърли и Ричардс са заловени, не знаеха други подробности. Мич го притисна с въпроси, искаше да разбере какво прави ЦРУ, за да ги освободи. Ридли призна, че не много. От Ленгли бяха изпратили малък отряд за бързо реагиране и усилено се опитваха да съберат информация, която би помогнала за спасителната операция.

Ридли се свърза с информаторите си през нощта, но всички даваха противоречиви сведения. Към 4:00 изпрати Рап да си ляга. Увери го, че има опит с доста отвличания и нещата обикновено се развиват бавно, особено през първите няколко дни. Рап не можеше да заспи. Представяше си на какво са подложени Хърли и Ричардс. Като част от обучението си бе прекарал два дни вързан за стол. От време на време влизаше някой и му удряше по няколко плесници. Дори му пускаха ток от автомобилен акумулатор. Преживяването беше доста неприятно, а Хърли ги предупреди, че е нищо пред онова, което може да им причини някой опитен специалист по разпитите със садистични наклонности. Малко преди изгрев най-после заспа.

— Слушай, знам какво изпитваш.

Рап погледна другия мъж. Ридли беше с няколко сантиметра по-нисък и с десетина години по-възрастен. Рап не можеше да определи дали е оптимист или песимист. Изглеждаше нещо средно между двете.

— Познавам Стан от шест години. Готов съм на всичко, за да го спася, но преди да правим каквото и да било, трябва да имаме надеждна информация.

Докато го обучаваха, ако някой поискаше от него да жертва живота си за Стан Хърли, Рап щеше да му се изсмее, но сега беше на друго мнение.

— Имаш ли представа къде ги държат?

Ридли посочи на изток:

— Отвъд ивицата на разрушението. В индийския квартал.

— Ходиш ли често там?

Ридли се изсмя:

— Старая се да е по-рядко.

— Значи си ходил.

— Няколко пъти. Е, сега не е толкова страшно, колкото беше в разгара на войната. — Ридли се вгледа в лицето на Рап, опитвайки се да разчете мислите му. — Но мястото все още е опасно за чужденец, момче.

Рап кимна, макар че не слушаше много внимателно.

— Значи няма да е разумно да отида там и да започна да разпитвам.

— Това би било най-глупавото нещо, което можеш да направиш. — Ридли видя, че младежът вече не го слуша, затова го стисна за ръката. — Бил съм в онази къща при езерото в Южна Вирджиния. Виждал съм как Стан избира коравите мъже и ги ошлайфва и как разкатава майката на лигльовците. Затова предполагам, че щом си минал през процеса на селекция, имаш сериозни умения. Прав ли съм?

Рап се вгледа в него, докато той пусна ръката му.

— Какво имаш предвид?

— Не ме интересува колко си добър. Ако отидеш в индийския квартал, това ще е равносилно на самоубийство. Тогава ще трябва да търсим трима, а не само двама.

— Виж какво. Не съм свикнал да седя и да бездействам, затова се погрижи някой да измисли някакъв план, и то бързо.

Чуха се три изпиуквания и клаксон. Двамата погледнаха към подножието на хълма, където пред блокадата на улицата беше спрял конвой от три коли.

— Най-сетне — възкликна Ридли.

— Кой е този?

— Един местен, който познава тази дупка по-добре от всеки друг.