Винс Флин
Всичко е лично (12)

11.

Първата нощ не мина много добре, поне що се отнася до съня. Виктор не им даваше да заспят, като разказваше отвратителни измислици за сексуалните си завоевания, коя от коя по-образна и невероятна. След около час запасът му от истории се изчерпи и той нарече всички банда педерасти, задето не можели да се похвалят и те с такива случки. Още петнайсет минути след това отправя обиди по техен адрес, докато най-накрая заспа дълбоко и силно захърка.

Рап зарови главата си под възглавницата и се опита да се изолира от шума, но не ставаше. Тогава, умиращ за сън в мъчителните часове след полунощ, той започна да крои планове как да се отърве от Виктор. Отначало се изкушаваше да стане и да срита кретена, но така само щеше да предизвика още наказания от инструкторите и да си спечели омразата на другите новобранци. Мисълта, че ще трябва да прекара следващите шест месеца с този досадник обаче, беше нетърпима. Човек като Виктор лесно би могъл да повлече някого със себе си и Рап имаше силно предчувствие, че сблъсъкът между тях е неизбежен. Конфликтът не беше от тези, които могат да се предотвратят, ако единият от двамата промени поведението си. Не, нямаше как да се избегне. Той трябваше да се подготви за сблъсъка. В такива ситуации трябва да се мобилизираш, да поемеш удара и да нанесеш на противника по-големи поражения, отколкото той на теб, иначе нямаш шанс.

Около този младеж имаше нещо много странно. Самата идея, че може да участва в шпионска операция, изглеждаше абсурдна. Цяло чудо би било, ако успееше да се промъкне сред врага незабелязан. Рап искаше новото си призвание с всяка клетка на тялото си, но беше достатъчно умен, за да си даде сметка, че едно е да се закълнеш, че никога няма да се откажеш, а съвсем друго — наистина да не се откажеш. Знаеше също, че ще го поставят на изпитания, които никога не е сънувал. Щяха да го тласкат отвъд границите на физическата и психическата издръжливост и в определен момент, когато болката станеше нетърпима, сянката на съмнението със сигурност щеше да се промъкне в съзнанието му. Възможно ли беше Виктор да създаде такава атмосфера, че в най-трудните моменти на Рап наистина да му се прииска да се откаже?

Не искаше да разбере. По някое време през нощта, докато гледаше прилепите, стрелкащи се между гредите на тавана в бараката и слушаше хъркането на Виктор, реши, че кретенът трябва да се махне и ако не го направеше по собствено желание, и то бързо, сам Рап ще трябва деликатно да го тласне към вярното решение.

Станаха преди изгрев. Двама от инструкторите нахълтаха в бараката и с псувни, дърпане и ритници ги изкараха от леглата. За свое щастие Рап бе почти буден, когато чу вратата да се отваря. Вече бе стъпил на земята, преди инструкторът да успее да го изхвърли от леглото. Беше очаквал всички сутрини да започват така, но въпреки това крясъците го изнервяха. Между думкането и виковете той се опита да разбере какво се очаква да направи. Успя да долови думите „строй“ и „плац“. Грабна тренировъчната си екипировка и маратонките и изхвърча през вратата като куршум. Тревата беше мокра от роса, а на изток само бледо сивкаво сияние предвещаваше появата на слънцето. Не им беше позволено да носят часовници и в бараката също нямаше, но Рап предположи, че е някъде около пет. Температурата бе около двайсет и пет градуса, влагата направо полепваше по кожата. Очертаваше се отново горещ ден.

Когато застана на линията за строяване, Рап осъзна, че е първи и единствен на плаца. От самото начало си беше дал сметка, че за някои неща е разумно да изпреварваш другите, но за други — не. Ставането сутрин и бързото строяване бяха от първите. Не смяташе да се пести и в бойните тренировки, но при упражненията за издръжливост, като тичането и лицевите опори, не смяташе да се напряга на максимум. Трябваше да пази здравето си и да има някакви резерви. Тези типове не трябваше да знаят, че може да тича по-бързо от вятъра.

Докато чакаше останалите, подуши миризма на кафе и погледна към къщата. Там, на верандата, видя ново лице — русокос мъж около трийсетте. Непознатият го наблюдаваше съсредоточено. Рап също се загледа в него и дори от това разстояние се впечатли от сините му очи. Русият мъж носеше дънки и фланелка с къс ръкав. Стоеше облегнат на една от колоните на верандата, отпиваше от кафето и не се стараеше да прикрие интереса си към младежа. Този тип изглеждаше необичайно. Личеше си, че е в добра физическа форма, но имаше доста по-небрежен вид от другите инструктори и на устните му играеше тънка садистична усмивка.

Един по един другите новобранци се измъкнаха от бараката и се строиха на линията. Виктор излезе последен, което вече му ставаше навик. Сержант Смит вървеше бързо до него и му даваше заповеди с приглушен глас. Бяха ги предупредили, че на плаца не трябва да има крясъци. Това не беше единствената къща на брега на езерото и над водата гласовете се чуваха надалеч. В бараката обаче, при затворени врати, децибелите удряха максимума. Виктор се подреди в другия край на строя.

Сержант Смит застана пред седмината новобранци и изсъска през стиснати зъби:

— Плужеци такива, стягайте се, че ще почна да налагам. Виждал съм ученици на скаутски лагер да се справят по-добре от вас. Влачите се като баби. Трябва да можете да станете, да се облечете и да се строите за не повече от шейсет секунди. Когато си лягате, си приготвяйте всички боклуци за сутринта. Дръжте ги на нощните шкафчета, за да можете да ги грабнете веднага. Ще започваме с физзарядка всяка сутрин точно в пет.

Инструкторът погледна към другия край на строя. Рап хвърли кратък поглед натам. Виктор бе вдигнал ръка.

— Сержант, ами кога ще пикаем? Едва стискам.

Сержант Смит направи няколко крачки към него и приближи лицето си до неговото.

— Ако беше измъкнал мързеливия си задник от леглото навреме, може би щеше да имаш време да се изпикаеш. — Върна се отпред и огледа строя. — Ще започнем с бърза загрявка. Колкото и да ми се иска да ви смачкам, идиоти такива, началниците не искат нежните ви задници да пострадат, докато не си проличи дали ставате за тази работа. Опитах се да ги разубедя, защото според мен вие сте най-голямата сбирщина от лигльовци, които някога съм виждал.

— Сержант, ще се напикая — проплака пак Виктор.

— Ами, напикай се, глупако. — Сержантът се обърна към останалите в строя: — Ако не можете да се оправите за шейсет секунди, ще се отнасям към вас като към бебета. Тъй че… давай, Виктор, напикай се. Ако на някой друг му се пикае, съветвам ви да изчакате, докато тръгнем да тичаме. Тогава ще можете да спрете и да свършите тази работа. Сега лягайте и искам по петдесет лицеви опори. И само да видя някой да кръшка, започвате отначало.

Направиха по петдесет лицеви опори, после — по сто коремни преси, по петдесет клякания и след още няколко минути — ножични ритници и няколко упражнения за разгряване. Сержант Смит ги поведе към гората. Движеха се в стройна колона, само Виктор изоставаше. Не тичаха много бързо според разбиранията на Рап. Той редовно правеше десеткилометрови кросове, затова сега се чувстваше комфортно. След пет километра тичане спряха пред тренировъчната полоса по средата на гората. Мястото приличаше на декор от ренесансов фестивал. Сержант Смит извади хронометър и започна да им засича времето.

Рап се нареди пети в строя — така че между него и Виктор да има още един човек. Искаше да види как първите четирима ще минат през препятствията — предполагаше, че вече имат опит от новобранския център в армията. Идеята му не се осъществи, защото сержант Смит започна да изпраща младежите през трийсетсекундни интервали. Полосата започваше с ниска стена — триметрова, дървена, обрасла с мъх. Пред нея от земята стърчаха два стълба: първият, около петдесет сантиметра висок, бе разположен на около метър преди нея. Вторият — на петдесет сантиметра преди нея — стърчеше на един метър над земята.

Първият новобранец се втурна към стената, набра скорост, после, точно преди стълбовете, направи бърза крачка встрани и с невероятна ловкост стъпи с левия си крак върху разположения по-напред и по-нисък от двата. С десния крак стъпи върху втория стълб и като го използва за оттласкване, скочи върху стената, хвана се за ръба и опря коленете си на няколко педи под върха й. Всичко бе идеално преценено. Младежът с лекота се прехвърли през стената и скочи на меката земя от другата страна.

Вторият прескочи по същия начин, а третият подходи малко по-различно, като се набра на ръце. След ниската стена имаше десетметрова права отсечка и втора стена, висока около пет метра, от която висяха въжета. За да я преодолееш, не се изискваше особено майсторство, достатъчно бе да се хванеш здраво за въжето, да опреш крака в стената и да се набереш нагоре. Следваше препятствие с бодлива тел, също доста лесно за преодоляване. Трябваше да се завреш под нея, да се притиснеш до земята и да пропълзиш. След това имаше голяма корабна мрежа, опъната между два големи бора. Следваха подредени на зигзаг греди на около метър над земята. Те изпълняваха ролята на висящ мост за тренировка на равновесието.

Рап не успя да види какво има след гредите, защото дойде неговият ред. Той бързо избърса длани в шортите си и когато сержант Смит му даде знак, хукна към ниската стена, повтори точно движенията на първия новобранец, скочи и се хвана за ръба на стената. Набра се, прескочи и се приземи меко от другата страна. Втората, по-висока стена, наистина беше лесна за преодоляване, а бодливата тел не го затрудни изобщо. Ако някой не можеше да се научи на нещо толкова елементарно като пълзенето, направо можеше да си върви вкъщи. Мрежата се оказа първото по-сериозно препятствие. Когато се покачи на една трета от нея, Рап забеляза, че в средата е увиснала, затова се премести леко встрани. Следващите препятствия бяха лесни. Гредите бяха фасулска работа, висящите автомобилни гуми не го затрудниха, прехвърлянето по въжетата бе като игра на детска катерушка.

Следваше успоредка с разположени на различна височина лостове, на каквито се състезават жените гимнастички. Той спря, не знаеше какво да прави с двете хоризонтални греди. В този момент като по сигнал единият инструктор му закрещя какво да прави, и да го направи бързо. Ако се съдеше по обясненията, този способ за преминаване изглежда беше много добър начин да си счупиш ребрата, но тъй като не можа да измисли друг, Рап скочи, хвана се за първия лост, прехвърли се през втория и продължи през още автомобилни гуми и едно препятствие, наречено бирмански мост. Следваха още греди, въжета и стени за прескачане и накрая — спринт до финала.

Когато Рап пресече линията, сержант Смит гледаше хронометъра и клатеше глава. Погледна Рап с нескрито презрение и измърмори:

— Много слабо.

Рап стоеше прегънат на две, опрял длани на коленете си. Преструваше се на по-уморен, отколкото беше в действителност. Идеше му да се подсмихне. Не вярваше представянето му да е било чак толкова лошо. Младежът, който стартира след него, още не беше финиширал. Обърна се да види как се справят последните двама. В другия край на полосата, на петдесетина метра назад, забеляза русия мъж, когото бе видял сутринта на верандата. Стоеше в края на гората и го гледаше внимателно, без да крие интереса си към него.