Винс Флин
Всичко е лично (33)

32.

Мерцедесът беше със същия цвят и от същия модел като този на Дорфман. Рап обикаляше квартала, като с едно ухо слушаше радиостанциите на Хърли и Ричардс, а с другото — полицейската честота. Не разбираше нито дума немски, но както бе изтъкнал Хърли, достатъчно беше да се ослушва за името и адреса на банкера. Не чу нищо такова, затова вкара колата в имението и спря на малкия паркинг пред къщата така, че да е с предницата навън. По логиката на Хърли, ако видеха колата, съседите щяха да предположат, че е на Дорфман.

Рап заобиколи отзад и помогна на Ричардс да внесе втория пудел в мазето. От гърдите на животното стърчеше червена стреличка. Гръдният му кош бавно се вдигаше и спускаше. Два дни по-рано Хърли им съобщи, че ще използват приспивателно, за да обезвредят пуделите, и той искаше да попита защо, но си замълча. Знаеше, че старият шпионин обича кучетата, но все пак тази нощ щяха да убият човек. От гледна точка на цялата операция не виждаше голям смисъл. По този начин щяха да изхабят малко повече усилия и да затворят устите на кучетата по-бавно. Хърли се досети какво си мисли Рап и отбеляза, че според информацията кучетата лаят, когато излизат от къщата. Особено нощем. Проникването не беше като щурмуване на терористки лагер. Просто трябваше да влязат в дома на една германска двойка на средна възраст.

Рап погледна жената — със завързани очи, запушена уста и трепереща от страх. Провери възлите, които беше направил Ричардс. Изглеждаха добри. Китките и глезените й бяха вързани. Единствената причина Рап да разбира от това бе фактът, че като деца двамата с брат му се интересуваха от всякакви възли и фокуси. След смъртта на баща им той приемаше като свое задължение да се интересува от хобитата на Стивън, дори да не са му интересни.

Мазето беше обзаведено като стая за забавления с бар и малка маса за билярд. Ричардс бе проявил съобразителност да постави едрата германка по средата на килима. Рап видя одеяло върху облегалката на дивана. Взе го, но спря. На стената отзад имаше голяма снимка на Дорфман с двете му кучета. Банкерът държеше трофей, а пуделите го лижеха по лицето. Рап зави жената с одеялото. Очакваше я дълга нощ и още по-дълга сутрин, но за разлика от съпруга си тя щеше да оцелее. Мич грабна телефона, разположен до дивана, и изтръгна кабела от стената. В този момент Ричардс излезе от помощното помещение и даде знак, че всичко е чисто. Не трябваше да изричат нито дума пред жената. Рап се качи по стълбите за партерния етаж, изгаси лампите в подземието и затвори вратата.

Според плана трябваше да изгасят всички лампи освен тази над умивалника в кухнята, както правеха семейство Дорфман, преди да си легнат. Рап огледа хола, от който Ричардс наблюдаваше предната страна на къщата. Остъклената врата към кабинета беше открехната. Рап нахлузи черната маска върху лицето си, влезе и затвори вратата след себе си. Дорфман лежеше на пода по светлосиня пижама. Зализаната му коса бе килната на една страна, носът му кървеше. Един кожен стол беше изблъскан встрани, килимът бе дръпнат и на мястото му се виждаше вграден в пода сейф.

Банкерът погледна Рап с насълзени очи. Запелтечи нещо на немски и макар че не разбираше нищо от езика, той разбра, че идиотът пита за кучетата, а не за жена си. Рап се огледа и изброи не по-малко от десет снимки на пуделите. Имаше една на съпругата с две деца на около петнайсет години. Рап изброи също седем трофея и повече от дванайсет отличителни ленти.

Дорфман не спираше да пелтечи:

— Хунде. Хунде.

Рап размаха пистолета си.

— Млък!

Хърли клекна и почука със заглушителя на оръжието си по циферблата на сейфа. На перфектен немски заповяда на банкера да го отвори. Дорфман затвори очи и поклати глава. Размениха още няколко реплики и немецът продължаваше да се инати. Хърли погледна Рап:

— Иди доведи жената.

Рап поклати глава. Хърли се намръщи.

— Имам по-добро предложение. Хайде да вземем едно от кучетата и да му пръснем черепа. — Рап видя страха в очите на банкера. — Точно така, кретен такъв. Ще довлека едно от псетата ти. — Бръкна в якето си и извади бойния си нож. Наведе се и размаха острието пред лицето на Дорфман. — Имам по-добра идея. Ще извадя едното око на твоя любим хунд и ще ти го напъхам насила в устата.

— Найн… найн — ужасено запелтечи немецът.

— Ако не отвориш сейфа, ще започна с очите на пудела ти, после ще отрежа езика му, носа, ушите и ако още отказваш да се подчиниш, ще натъпча всичко това в устата ти и ще довлека второто куче. Ако и тогава не отвориш сейфа, ще започна с теб.

Дорфман затвори очи, сякаш отново смяташе да откаже.

Нямаха време да го убеждават още дълго. Рап завъртя ножа и го заби в бедрото на негодника. Цялото тяло на банкера се скова от болка. Той понечи да запищи, но в този момент Хърли го удари и секна вика му.

Десет минути бяха нужни, докато немецът се успокои достатъчно, за да може да говори.

— Давам ти последен шанс. Отвори сейфа.

Дорфман отново запелтечи неразбираемо и поклати глава.

— Хубаво. — Рап тръгна към вратата. — Както искаш.

Върна се в мазето, запали лампата и слезе при жената и двете кучета. Взе едното и пак се качи на горния етаж. Ричардс му отвори вратата. Рап внимателно постави пудела в краката на господаря му. Когато видя скъпоценния си пес в ръцете на маскирания маниак, Дорфман почти изпадна в истерия. Хърли го удари през лицето и посочи сейфа. Този път немецът не поклати глава.

Рап извади ножа и го размаха пред муцуната на кучето.

— Лявото или дясното око? Избирай.

Дорфман заплака като дете, протегна ръце към кучето.

Рап не знаеше дали ще има куража за това, но какво друго им оставаше? Погледна Хърли, чиито черни очи в дупките на плетената маска сякаш го молеха да спре. Изглеждаше, че старият шпионин беше по-склонен да изтезава банкера, отколкото да нарани животното. Рап вдигна главата на пудела и бавно приближи острието към лявото му око. Един сантиметър преди да го прободе, Дорфман най-сетне се огъна. Буквално скочи върху сейфа и започна да върти циферблата. Рап изчака да въведе шифъра, преди да пусне кучето. Банкерът пропълзя до пудела, притисна го към себе си и започна да го целува по главата и муцуната.

— Шантава работа — измърмори Рап. После се обърна към Дорфман: — Тревожиш се за кучетата си повече, отколкото за жена си… нали?

Банкерът или не го чу, или предпочете да не отговаря. Рап погледна Хърли, който вадеше съдържанието на сейфа.

— Нали ти казах. — Извади три предмета и му ги показа. — Есесовски кинжал и значки. Нацистка свиня.

— Нацистка свиня, която обича пудели и помага на терористи. Чудесно. — Мич понечи да вдигне пистолета си, но спря. — Тук ли е?

Хърли се изправи. Държеше няколко папки, компютърни дискове и външен харддиск.

— Мисля, че да. — Набързо прелисти съдържанието на папките. — Да… всичко е тук. Джакпот!

— Дорфман. — Рап се наведе и насочи пистолета към главата на банкера. — Обзалагам се, че ако проклетите терористи избиваха кучета, щеше да се замислиш дали да им помагаш.

— Моля ви. Аз съм обикновен бизнесмен.

— Бизнесмен, който помага на терористите да местят парите си и да убиват невинни хора.

— Не знаех нищо за това.

— Лъжеш.

— Това е сигурно — намеси се Хърли, като вдигна чантата, пълна с папки и дискове. Затвори сейфа, върна килима на мястото му и постави стола отгоре. — Имаш имената им, номерата на влоговете им. — Размаха чантата. — Много добре си знаел с кого работиш.

— Вършех си работата… за банката.

— Като добър нацист. — Хърли се ухили и насочи пистолета към главата на Дорфман. — Аз също само си върша работата.

Дръпна спусъка и изпрати един куршум в главата му. Тялото на банкера падна върху дървения под с издумкване, по-силно от гърмежа. Наоколо започна да се образува кървава локва. Хърли погледна Рап:

— Да се махаме. Трябва да сме в Цюрих преди разсъмване.

— Какво има в Цюрих?

— Каквото винаги е имало… пари и мошеници.