Винс Флин
Всичко е лично (6)

5.

Кенеди се върна в къщата при езерото малко след шест вечерта. Чувстваше се уморена, гладна и изобщо не й беше до спорове с Хърли, но имаше няколко нови неща, които искаше да обсъдят. Една от непредвидимите и ставащи все по-сложни особености на работата й бе неспособността да разговаря свободно с колегите си. Чуждите разузнавателни служби, които действаха във Вашингтон, винаги бяха представлявали заплаха, но не те я безпокояха толкова. Сега я притесняваха повече представителите на властта в собствената й страна и новото поколение журналисти, които търсеха нов скандал като „Уотъргейт“, изтичането на секретна информация от Пентагона или аферата с иранските контри. Тези два фактора бяха провалили кариерата на стотици хора и бяха нанесли сериозни щети на националната сигурност. Всички във Вашингтон като че ли се състезаваха да пречат по всякакъв начин на службите, натоварени с безопасността на Америка. Странно, но в това отношение Кенеди беше раздвоена. Както често казваше учителят й в занаята, Томас Стансфийлд, „големите шпиони не се оплакват от правилата, те просто намират начини да ги заобиколят“.

Тя спря пред къщата и се качи на верандата, като вече със свито сърце очакваше поредния сблъсък с Хърли. Дръпна мрежестата врата срещу комари и влезе. Стаите от двете страни бяха празни, затова мина по коридора и влезе в кухнята. Спря на границата между дъските и линолеума. На масата седеше Стан Хърли, целият в синини и драскотини. Пред него имаше чаша изстудено уиски, до подпухналата си долна устна притискаше бутилка „Мейкърс Марк“, а до подпухналото си дясно око — торбичка с лед. Срещу него, облегнат на кухненския плот, стоеше Трой Чилда — трийсет и две годишна бивша зелена барета и дясна ръка на Хърли. Чилда безуспешно се стараеше да не показва усмивката си от окаяния външен вид на шефа си.

— Забавно ли ти се вижда? — изръмжа Хърли.

— В никакъв случай — със сериозен, престорено искрен глас отговори Чилда.

— Задник. Ще видиш, като те пратя на ринга срещу него. Няма да ти е толкова весело, след като ти удари няколко тупаника.

— Какво става? — попита Кенеди, която нямаше представа за какво говорят.

Хърли не я беше видял досега заради торбичката с лед на дясното си око и не я бе чул, защото ушите му още звъняха от боя. Той завъртя глава към нея, свали леда и показа окото си — толкова подуто, че почти се беше затворило. Кожата наоколо бе червена и лъщеше.

— Става това — заговори той с нарастващ гняв, — че тоя шибаняк, който ми изтърси днес, ми разказа играта.

На Кенеди й се изясни всичко.

— Искаш да кажеш, че моят новобранец те е подредил така?

— Не се прави на невинна. Изобщо не ми е до шеги.

Хърли тресна чашата си на масата и взе бутилката бърбън. Наля си до ръба.

— Нямам представа за какво говориш — искрено каза Кенеди.

Хърли отпи голяма глътка и измърмори:

— Да, бе, нямаш. Нали ти си го вербувала. Даде ми някакво скалъпено досие, в което не пише нищо съществено. Не бяхме говорили и минута, когато копелето предложи веднага да проверим дали става за тая работа. — Хърли отпи още една глътка бърбън, после с преправен писклив глас, имащ за цел да имитира Рап, добави: — „Хайде да ускорим нещата. Да разберем дали имам данни да се справя.“

— Моят новобранец те е подредил така? — отново попита Кенеди, все още не съвсем сигурна, че разбира правилно.

Той пак тресна чашата си върху масата. Този път кафеникавата течност се разпръска.

— Да, по дяволите! Не ми се преструвай на изненадана. — Размаха обвинително пръст към нея. — Ти си планирала всичко. Хубав номер ми погоди.

— Нямам представа за какво говориш. Да не искаш да кажеш, че моят новобранец те е победил?

— Почти.

Хърли се втренчи в чашата си и започна да си мърмори нещо.

— На практика твоят новобранец го е победил — намеси се с усмивка Чилда. — Само че Стан нарушил правилата и му усукал топките.

— Смешно ли ти е? — изрева Хърли.

Помощникът му се усмихна и кимна.

Инструкторът го изгледа, сякаш му идеше да го замери с чашата, но в последния момент реши да използва торбичката с лед.

Чилда реагира бързо и я хвана във въздуха.

— Хайде, не се дръж като малко дете. След всички момчета, които си натупал в оная барака, време беше да си го получиш.

— Не е това проблемът — изръмжа Хърли. — Проблемът е, че тази госпожичка тук ме прави на глупак. Момичето, което, между другото, съм гледал като собствена дъщеря. — Той се обърна и погледна Кенеди със здравото си око. — Нямал военна подготовка, а? Дръжки. Къде го изкопа тоя хлапак?

Кенеди все още не можеше да превъзмогне изненадата си. Беше виждала как Хърли сгъва на кравай шампиони от Националната футболна лига. Докато проучваше Рап, не откри нищо, което да подсказва, че младежът е в състояние да се опъне на Стан Хърли.

— Стан, повярвай ми. Нямах представа, че може да те надвие.

— Той не ме надви! Почти ме надви.

— Да, но ти си играл нечестно — напомни Чилда, който изпитваше перверзно удоволствие да дразни шефа си. — Значи на практика те е победил.

Хърли мобилизира цялото си самообладание, за да не замери подчинения си с чашата. Обърна се към Кенеди:

— Какво си замислила, Айрини? Защо, по дяволите, ми натресе тоя смотаняк?

— Успокой се за минутка, Стан. Честно ти казвам, в проучването за него не съм срещнала нищо, което да подсказва, че е способен да направи това. — Тя кимна към насиненото му лице. — Наистина, надявах се, че един ден ще се научи да се бие по този начин… но не толкова скоро.

— Значи проучването ти не струва пукнат цент. Човек не се учи да се бие така с упражнения в мазето. Някой трябва да те научи.

— През последната година е ходил на тренировки по бойни изкуства — призна Кенеди.

— Нямаше да е зле, ако ми го беше казала по-рано.

— Стан, ти мрънкаше, че момчето не ставало за нищо, защото не било минало подготовка в спецчастите. Мислиш ли, че една година в кварталния спортен клуб е достатъчна, за да достигне това ниво?

— Зависи от треньора.

— И от ученика — добави Чилда.

Кенеди скръсти ръце и се замисли.

— Има още една възможност — каза след малко.

— Каква?

— Знам, че не обичаш да говориш за това, но може би годинките вече ти тежат.

Чилда се разкикоти толкова силно, че широкият му гръден кош се раздуваше и свиваше като ковашки мях. Хърли се вбеси:

— Ще те изпратя на ринга срещу него още утре сутринта. Тогава ще видим дали ще ти бъде смешно.

Чилда млъкна. Кенеди си взе стол и седна до масата срещу Хърли.

— Моля ти се, разкажи ми какво се случи.

— Да ме дразниш ли се опитваш?

Тя поклати глава.

— И не си планирала всичко това? Не е било номер?

— Не. Дори се притеснявах, че ще го набиеш много лошо. Не съм очаквала, че ще стане обратното.

Въпреки замайването от гнева и алкохола Хърли започна да осъзнава, че Кенеди казва истината.

— Къде намери този хлапак? — отново попита.

Кенеди го изгледа многозначително и той веднага разбра. Обърна се към Чилда:

— Некадърник, я слез да видиш какво правят ония нещастници и ако се разтакават, изритай ги навън и ги накарай да направят по сто набирания.

— Слушам.

След като Чилда излезе и затвори вратата, Хърли погледна Кенеди и измърмори:

— Кой е той?

Тя не можеше да го държи в неведение прекалено дълго, но й се искаше да бяха отложили този разговор за след няколко дни. Опита се да преодолее чувството си на безпокойство и започна:

— Казва се Мич Рап.