Винс Флин
Всичко е лично (14)

13.

Езерото Ана, Вирджиния

Минаха през полосата още три пъти, после се върнаха на бегом до бараката за закуска. Хапнаха набързо пържени яйца и палачинки, после им дадоха трийсет минути, за да смелят храната и да си оправят леглата. За голямо облекчение на Рап Виктор реши да досажда на друг. След това отидоха на стрелбището, което се намираше на три километра пеша навътре в гората. Отиването дотам обаче не беше разходка. Инструкторите им казаха, че имат дванайсет минути да стигнат и който не успее, може да си стяга багажа. За Рап ставаше все по-очевидно, че им се очертава много тичане, което изобщо не го притесняваше. Стараеше се да се държи на известно разстояние зад първия и втория, като се преструваше, че се задъхва, макар че не му беше трудно.

Стрелбището се намираше близо до тренировъчната полоса. Представляваше изкопана с трактор бразда с широчина четири и дължина трийсет метра, изчистена от всякаква растителност. От двете страни се издигаха високи борове, беше заградена с използвани автомобилни гуми и покрита с камуфлажни мрежи, което в допълнение към сянката от дърветата правеше мястото доста тъмно. Имаше три позиции за стрелба, оградени с шперплат и дъски. На седем метра отпред бяха вдигнати мишени и на всяко място за стрелба бе оставен заредена 9-милиметрова берета 92F. Трима новобранци заеха позиции и след сигнала на сержант Смит методично изпразниха пълнителите по изрязаните от картон човешки силуети.

Рап преглътна тежко, когато видя резултата от стрелбата им. Първите двама бяха пробили дупки с размера на купички за супа в гърдите на черните силуети. Третата мишена имаше правилна дупка с размера на доларова монета по средата на главата. Никой от тримата не беше изпратил нито един куршум напразно. Рап остана впечатлен, но най-много го изненада реакцията на сержант Смит. Инструкторът се усмихваше доволно.

Сержант Смит отиде при третия стрелец и каза:

— По принцип тук „тюлените“ не ви обичаме много, но мамка му! Там определено ви научават да стреляте.

Потупа новобранеца по гърба и заповяда следващите трима да заемат позиции. Резултатът беше подобен, поне при първите двама. И двамата пробиха равномерни дупки в гърдите на мишените си. Тази на Рап не изглеждаше толкова прегледно.

Той свали пистолета и погледна какво е направил. Беше започнал да стреля едва преди няколко месеца и без помощ от инструктор резултатите бяха незадоволителни. Мишената му бе надупчена като швейцарско сирене, с дупки от гърдите до слабините. Той остави тежката берета на талашитената плоскост и присви очи, когато почувства ръцете на инструкторите върху раменете си.

— Определено не е „тюлен“ — каза сержант Смит.

— Определено — съгласи се сержант Джонс. — Май и в армията не е бил. Може да идва от някоя улична банда. Така стрелят ония негодници. Пръскат куршуми навсякъде, като се надяват да засегнат някой жизнен орган.

— Само че тук не правим нещата по този начин — добави Смит.

— Момче, къде си се учил да стреляш? — попита по-високият инструктор.

Рап се покашля смутено и призна:

— Сержант, аз не мога да стрелям.

— Искаш да кажеш, че са те обучавали и не си се научил? Или че никога не са те обучавали?

— Никога не са ме обучавали, сержант.

Последва неловко мълчание, докато двамата инструктори се колебаеха как да реагират. Уви, точно в този момент Виктор реши да изтърси една от глупавите си забележки:

— Стреля като женичка.

Рап се изчерви, въпреки че не пролича. От самото начало знаеше, че стрелбата ще е едно от слабите му места. Въпреки това се засрами, че другите са толкова по-добри от него. Той погледна сержант Смит и попита:

— Може ли да пробвам пак?

По-ниският инструктор го погледна и след кратка пауза кимна:

— Добре. Да те видим още веднъж.

Подаде му нов пълнител. Сержант Джонс изрева:

— Виктор, некадърнико. Идвай тук и ни покажи какво можеш.

Другите петима младежи се отдръпнаха назад и мълчаливо зачакаха, докато отпред се вдигнат две нови мишени. Сержант Смит застана до Рап и започна тихо да му обяснява какво да прави. След първия куршум хвана ръката му и я нагласи в правилна позиция, каза му как да разположи лактите и краката си. След всеки изстрел инструкторът коригираше стойката на Рап и изстрелите ставаха все по-точни. И този път дупките бяха раздалечени една от друга, но поне бяха в района на гърдите, а не из цялата мишена.

Рап чу кискане до себе си и погледна мишената на Виктор. Смешникът бе направил две дупки за очи, една за нос и още пет, оформящи извита надолу уста. Останалите куршуми беше изпратил в областта на слабините.

— Виктор, какво означава това, по дяволите? — кресна сержант Джонс.

— Дългосрочно стратегическо планиране, сержант.

— Не съм сигурен, че празният ти мозък е способен на такова нещо.

— Това са мерки за контролиране на раждаемостта — обясни Виктор, като се изплю на земята. — Пръсваме топките на всички чалмалии и вече няма да се раждат бебета терористи. След двайсет години победата ще бъде наша. Блестяща идея, мен ако питате.

Сержант Джонс постави ръце на кръста си.

— Остави оръжието, Виктор, и се дръпни назад. — Якият младеж изпълни заповедта и Джонс продължи с разочарован глас: — След като всички сте толкова добри стрелци, а Виктор мисли, че това е фасулска работа, сега ще отидем на трасето за бягане и ще ви пусна да тичате, докато поне един от вас се изповръща. През това време вашият некадърен, но имащ желание да се научи другар ще остане тук със сержант Смит, който ще му преподаде основните правила на стрелбата. — Едрият инструктор огледа строго младежите. — Но преди това няма да е зле, ако направите няколко серии лицеви опори. Заеми позиция!

Шестимата веднага легнаха и се опряха с изпънати ръце на земята. Започнаха да правят лицевите опори, без да продумат, с изключение на Виктор, който не спираше да роптае срещу наказанието.

През това време сержант Смит започна да разкрива пред Рап тайните на точната стрелба. Рап попиваше всяка дума. Смит го накара този път да се прицели в главата. Сложи нов пълнител в пистолета и дръпна затвора.

— Когато сложиш нов пълнител и освободиш затвора, първият куршум се зарежда автоматично. — Сержантът му подаде оръжието. — Петлето е вдигнато и пистолетът е готов за стрелба. Не всички оръжия действат по този механизъм, но при беретата е така. Виждаш ли и онази червена точка. Червеното означава смърт. Не я насочвай към нищо, по което не смяташ да стреляш, и никога не дръж пръста си на спусъка, докато не си готов за стрелба. Ясно?

Рап кимна.

— Добре. Сега заеми правилната стойка. Дръж краката си така. Ти си левичар, затова дясното ти стъпало трябва да бъде малко по-напред от лявото. Разположи ръцете си в равностранен триъгълник и насочи червената точка в главата. Някои хора казват, че трябва да задържиш дъха си, когато се целиш, но за мен това са глупости. Ще ти се налага да стреляш, докато тичаш, затова задържането на дъха няма много да ти помогне. Най-важно е как стискаш спусъка. Обърни внимание, че не казвам „дърпаш“. Спусъкът не се дърпа. Стисни го силно и забий куршума в главата на мишената.

Рап изпълни всички инструкции и куршумът излетя от заглушителя. Дулото на пистолета подскочи и когато го върна в стабилна позиция, той видя дупка точно в центъра на главата на мишената.

— Хайде пак — заповяда Смит.

Рап пак стреля и куршумът улучи мишената на един сантиметър вдясно от първия.

— Още веднъж.

Третата дупка свърза първите две. Мич започна да влиза в ритъм. Не бързаше, но и не се бавеше прекалено. За по-малко от двайсет секунди изпразни целия пълнител и когато свърши, дупките от куршумите му образуваха кръг с диаметър около петнайсет сантиметра — назъбена дупка в главата на хартиената мишена. Рап въздъхна облекчено.

Сержантът го потупа по рамото и каза:

— Има надежда, момче. Браво. Хайде да пробваме още няколко пъти.

Докато зареждаше пистолета, Рап неволно обърна глава и погледна назад. На двайсетина метра от тях, в сянката на голям бор стоеше някой и ги гледаше. В сумрака лицето му не се виждаше, но Рап предположи, че е мъжът, когото бе видял на верандата по-рано сутринта. Обърна се към сержант Смит и понечи да попита кой е този човек, но реши да си замълчи. Не биваше да бърка този кратък индивидуален урок по стрелба с приятелство.