Винс Флин
Всичко е лично (22)

21.

Както бе планирано, Рап първи пристигна в бившата столица на Византийската империя. Имаше дълъг списък със заповеди и една от тях беше да стои далеч от тайната квартира, докато не се стъмни. През февруари температурата бе десетина градуса. Рап взе трамвая за квартал „Бейоглу“, влезе в една обществена тоалетна, извади няколко предмета от куфара си и го занесе на багаж. Тръгна да обиколи района, чието разположение беше запаметил от картата. Страшно се впечатли от размерите на града, а също от богатата му история. Беше ходил вече в Лондон и Париж, но Истанбул по нищо не им отстъпваше. Двата големи европейски града бяха добре познати в западния свят, но столицата на Турция като че ли беше позабравена от европейците и американците.

След като се отби през една закусвалня, тръгна към квартал „Галата“, където живееше субектът. Хърли му бе дал изрично нареждане да стои далеч както от апартамента, така и от службата му. Рап не беше взел съзнателно решение да наруши заповедта, то просто се случи. Когато зави по „Банкалар джадеси“, или Банковата улица, нямаше как да не мине заедно със стотици други хора покрай работното място на субекта. Вървеше по отсрещния тротоар и забеляза охраната пред входа на банката. След това реши, че няма да навреди, ако погледне и жилището му, разположено на около километър от работното му място. Зелената улица приличаше на умалена версия на булевард „Монмартър“ в Париж. Кварталът беше богат и както във всички богаташки квартали на планетата, обитателите му бяха защитени от околния свят с охранители, с огради и решетки от ковано желязо на прозорците на първия етаж. На пръв поглед нито банката, нито апартаментът бяха подходящи места за удара.

Когато слънцето най-после залезе, Рап отиде до тайната квартира по една задна уличка. За да се увери, че няма нищо съмнително, веднъж мина покрай входа, без да спира, после заобиколи отзад. Под бледата светлина пъхна изтъркания ключ в ключалката и затаи дъх. При първия опит не успя. Размърда ключа и пак пробва. Този път чу изщракването на езичето. Влезе безшумно в стаята и затвори вратата след себе си. Застана неподвижно като статуя. Този апартамент беше единствената веществена връзка между него и дванайсетмилионния град. Хърли го бе предупредил, че това е вторият най-рискован момент в операцията. Рап го попита кой е най-рискован и старият шпионин отговори с усмивка:

— Когато ликвидираш целта.

След като остави багажа си, Рап заключи вратата и намери ключа за осветлението. Два малки абажура на стената изпълниха помещението с бледа жълта светлина. Той извади от куфара си голяма гумена тапа и я пъхна под вратата. Спомни си за правилата на Хърли и се усмихна. Дъртакът имаше правила дори за ходенето до тоалетна. Някои, като за гумената тапа под вратата, бяха съвсем разумни; други, като това, коя кабинка в тоалетната да използваш и защо, изглеждаха почти абсурдни. Провери прозорците. Имаха решетки, заключени с катинари. Имаше само един начин да се влезе и излезе — през вратата. Не беше най-добрата ситуация, ако полицията дойдеше да го търси. Рап се увери, че щорите са спуснати, и отиде в спалнята.

В гардероба под резервното одеяло и възглавница намери онова, което търсеше. Извади ожуления кожен куфар и го постави върху леглото, нагласи шифъра на ключалката и отвори капака. Вътре имаше опакована в найлон папка, малък арсенал от пистолети, заглушители, боеприпаси, ножове и комплект за следене. Рап надяна гумени ръкавици и извади една берета 92F от стиропоровия й калъф. Провери затвора, зарядната камера, ударника и спусковия механизъм. Оръжието бе почистено от професионалист. След като зави заглушител на дулото, той извади петнайсетпатронен пълнител, зареди и провери предпазителя.

След това направи пълен оглед на апартамента. Взе електрическата самобръсначка от несесера си, натисна две копчета и една лампичка светна. Машинката за бръснене всъщност бе скенер за подслушвателни устройства. Хърли беше обяснил, че апартаментът е бил нает от агент на свободна практика, което в случая означаваше пенсиониран служител на ЦРУ. Негово задължение беше да обезопаси жилището и да го зареди с провизии, но Рап имаше заповед отново да провери всичко, за да е сигурен. Това му отне близо час.

Умората от пътуването и часовата разлика беше убила апетита му, затова си взе душ и след като излезе от банята, извади папката от найлоновата опаковка. В Щатите бе проучил всички материали за Хамди Шариф, но тази папка трябваше да съдържа допълнителна информация. Субектът беше петдесет и осем годишен, турски гражданин и според изрезките от вестници в папката бе спечелил доста пари от търговия с недвижими имоти. В статиите не се споменаваше, че е натрупал по-голямата част от богатството си от доставки на оръжие за различни режими в Близкия изток и Югоизточна Азия. Британските, френските и американските разузнавателни служби му бяха вдигнали мерника, но Шариф имаше връзки в Русия и това усложняваше ситуацията. Никоя западна агенция не искаше да рискува да си навлече гнева на руснаците, затова го търпяха.

Рап се намръщи, докато четеше подробностите за връзките на Шариф със сложната мрежа от бивши съветски генерали и новоизлюпили се милионери. Почти всичките му познати бяха мафиоти, а честните бизнесмени сред тях редовно бяха принуждавани да плащат рекет. Русия се беше превърнала в Дивия запад с тази разлика, че там и защитниците на законността участваха в престъпните схеми. Бившите агенти от КГБ имаха нови визитни картички, но иначе не се бяха променили много. Незнайно защо Съюзниците не разбираха, че колкото повече си затварят очите, толкова по-нагли стават тези негодници. На Рап не му дремеше за руснаците и на кого продават оръжията си, стига тези оръжия да не попадаха в ръцете на терористи. Шариф обаче търгуваше точно с такива хора и пратките ставаха все по-големи.

Повечето информация в папката вече бе известна на Рап, например за връзките на Шариф с „Хизбула“, но имаше и данни, че е свързан с една комунистическа групировка на име „Дев сол“. През последната година организацията бе извършила атентати срещу представителствата на петнайсет американски корпорации в Истанбул. За ударите бяха използвани все бомби армейско производство и британците твърдяха, че са били доставени от хората на Шариф. Търговецът на оръжие беше мюсюлманин и горещ привърженик на „Хизбула“, „Хамас“ и „Фатах“. Как се е свързал с банда безбожни комунисти, бе истинска загадка. Папката не съдържаше изводи в това отношение, само факти. Рап можеше само да гадае за причините. Предполагаше, че в основата стоят парите, а също старата максима „врагът на моя враг е мой приятел“.

Връзката с „Дев сол“ накара Рап да се замисли. Очевидно трагедии като „Локърби“ и гибелта на стотици невинни цивилни не бяха достатъчни, за да трогнат определени хора във властта, но когато някой смутеше дейността на няколко крупни компании, всички се вдигаха на крак. Корпорациите наливаха много пари в касичките на важни вашингтонски политици. Колкото повече разсъждаваше Рап, толкова повече осъзнаваше, че това няма значение. Беше като при връзката на Шариф с „Дев сол“. Докато той и корпорациите имаха общ враг, подробностите не бяха важни.

Прочете материалите в папката и я пъхна под дюшека. Полежа с отворени очи, мислейки за доклада. Беше на английски, но не бе писан от американец. Изборът на думи звучеше малко неестествено, а стилът — твърде официално. Рап заключи, че докладът е изработен от британците и че те дълго време са търсили решение на проблема „Шариф“. Внимателно бяха проучили всяко действие на оръжейния търговец. Ежедневието му бе описано минута по минута. В доклада не се споменаваше колко време са го наблюдавали, но изглеждаше, че е било поне няколко седмици. Рап си спомни думите на психиатъра по време на обучението му в къщата край езерото — че в живота на почти всеки човек има повторяемост. Такива зависимости личаха в почти всяка страница от досието на Шариф. Една от тях правеше особено силно впечатление. Мислите на Рап потекоха в посока, от която би трябвало да стои настрана, но не можеше да устои.

След няколко минути той нагласи алармата на ръчния си часовник, изгаси нощната лампа, погледна заредения пистолет, затвори очи и започна да се унася. Заповедите на Хърли бяха пределно ясни, но до идването му в града имаше още два дни. Рап вече започваше да си представя как ще го направи. В главата му като на филм се сменяха сцени от първото убийство, което щеше да извърши в живота си. Преди да заспи, реши на заранта да излезе и да си направи един хубав дълъг крос. И така да наруши още едно от правилата на Хърли.