Винс Флин
Всичко е лично (17)

16.

Сержант Джонс се грижеше за носа на Фред. Рой и Глен си шушукаха и хвърляха изпълнени с омраза погледи към Виктор. Рап погледна към вратата и забеляза, че психиатърът го наблюдава. За втори път, откакто бе тук, някой нарушаваше правилата, но досега никой не беше наказан за това. Разбира се, едва ли някой можеше да накаже досадния старик, но Виктор бе обикновен новобранец и щом на него беше позволено, значи и Рап можеше да си прави каквото иска. Хрумна му, че може би е време и той да изиграе някой нечестен номер. Докато обмисляше как да го направи, сержант Смит му заповяда да излезе на тепиха, после посочи Глен.

— Предпочитам да се бия с Виктор — каза Рап.

— Не си ти, който командва — скастри го Смит.

— Сержантът ти прави услуга — изсъска Виктор, все още задъхан. — Нямаш шанс срещу мен, педерастче.

Рап запази спокойствие, но в погледа му се четеше заплаха.

— Хайде да видим — изрече с равен тон.

— Това е самоубийство — подразни го Виктор.

— Мисля, че те е страх.

— Я млъквайте — прекъсна ги Смит. — Глен, излизай на тепиха.

Рап направи крачка вляво, за да препречи пътя на Глен. Погледна жилестия инструктор в очите и настоя:

— Тук нещо не ми е ясно. Има ли някакви правила, или Виктор може да прави каквото поиска?

— Има правила, по дяволите! Отивай на тепиха и си затваряй плювалника!

— Не искам да ви противореча, сержант, но това са глупости. Как очаквате да си имаме доверие… как очаквате да имаме доверие на вас, ако той продължава да върши каквото си поиска безнаказано?

— Да не мислиш, че навън има някакви правила? — намеси се Виктор. — В истинския свят! Там няма никакви правила!

— Тук е друго… не можеш да правиш каквото поискаш.

— Сержант — каза Виктор, като се изправи. — Нека аз да го оправя тоя. Не се безпокойте. Мога да смачкам това лигаво колежанче с една ръка, вързана на гърба.

Сержант Смит изглеждаше, сякаш всеки момент ще избухне, но русокосият психиатър се намеси:

— Сержант, мисля, че трябва да разрешите на Виктор и Ървинг да се разберат.

Сержантът се обърна рязко. Двамата мъже се спогледаха за момент, сякаш водеха безмълвен спор. Накрая Смит отстъпи:

— Добре. Хайде, двамата в средата на тепиха. Пригответе се. Започвате по мой сигнал.

— Ще спазваме ли правилата този път, или да приемам, че Виктор може да ги наруши? — попита Рап, като запази каменно изражение.

— Ударите по главата и врата са забранени, по дяволите!

— Благодарен съм ви за загрижеността, сержант, но предпочитам бой без правила.

— Не ме интересува какво предпочиташ. Аз определям правилата.

Рап се поколеба. Искаше всичко да е ясно отсега и да не се притеснява, че Виктор може да играе нечестно.

— Ами ако Виктор ме удари в лицето?

— Мамка ви! Това да не е дискусионен клуб? Ще се биете ли, или да ви пратя да потичате?

Рап мълчаливо излезе в средата на постелката, доволен, че е изразил позицията си, но все още се опасяваше, че Виктор ще е готов на всичко, за да победи. В главата му вече се оформяше стратегия. Виктор се беше показал като доста едностранчив боец. Вероятно можеше да надвие някой по-неопитен, но имаше предпочитание към боксовите удари — това бе очевидно.

Якият младеж се ухили широко и удари с юмрука на едната си ръка по дланта на другата.

— Сега ще те смачкам, гнидо.

Рап вдигна юмруците си пред лицето, събра лакти.

— Ами ако не успееш?

— О! Това е повече от сигурно. Ще те размажа.

Рап го изчака да се приближи. Престори се, че се колебае, и даде на Виктор възможност да нападне първи. Якият младеж нанесе два бързи удара към лицето му. Рап ги парира с дясната си ръка, после приклекна, за да избегне едно силно кроше, което щеше да го повали, ако го беше улучило. Рап забеляза, че и трите удара бяха насочени към главата му, което теоретично бе забранено, но сержант Смит явно отново нямаше нищо против, че Виктор нарушава правилата. Това улесняваше Рап. Той промени посоката си и се дръпна наляво, за да избегне два силни десни прави на противника си. Първият не го улучи, но вторият засегна лявото му рамо. Ударът не беше чак толкова силен, но Рап нарочно залитна надясно, сякаш изгуби равновесие. Виктор се хвана на примамката и пристъпи в атака, като с лявата си ръка се опита да изблъска настрани ръцете на Рап, за да му нанесе зашеметяващо дясно кроше.

Когато якият младеж вдигна юмрука си на нивото на дясното ухо, Рап скочи напред, с което го хвана абсолютно неподготвен. Сграбчи лявата китка на Виктор с дясната си ръка, а с лявата парира удара. В момента на скока си Рап изви главата си назад, после рязко я наби напред. С челото си удари с все сила носа на противника, който издаде неприятен звук на чупещ се хрущял. Преди Виктор да успее да реагира, Рап го хвана през врата и го повали. Нанесе два ритника с коляно в гръдната му кост, преди да го пусне. Виктор залитна назад, като отчаяно се мъчеше да си поеме дъх, от носа му шуртеше кръв.

— Извинявай, Виктор — подразни го Рап. — Не исках да ти счупя носа.

— Ще те убия! — изрева якият младеж.

Рап му даде знак да се пробва.

Мъжагата се хвърли към него. Мич очакваше такава яростна атака. Направи лъжлива крачка вдясно, после се върна наляво и когато Виктор залитна към него, нанесе силен удар в бъбреците му, който го накара да се сгърчи. Виктор се извъртя, за да парира следващия удар, но вместо да се отдръпне, Рап се хвърли върху него, притисна гърлото му с лявата си ръка, а с дясната сграбчи бицепса му. Виктор дръпна главата си назад и понечи да нанесе удар с чело, но преди да успее, Рап направи нещо, което никой не очакваше. Той скочи, провря левия си крак под дясната мишница на Виктор, преметна десния през врата му и остави тялото си да падне върху тепиха. Така Рап увисна надолу с главата, като се държеше за лявата ръка на Виктор и го дърпаше надолу към себе си. Вдигна бедрата си и от тежестта мъжагата падна. Рап го стискаше в същата хватка, в която бе заклещил стария мошеник първия ден, само този път не очакваше от него да се предаде.

Рап стисна китката на Виктор с две ръце. Завъртя я, докато усука лакътя му около единия си хълбок, след това повдигна таза си и дръпна надолу с все сила. Не спря дори когато Виктор запищя от болка. Всичко свърши за две секунди. Чу се силно изпукване и тогава Рап пусна ръката на противника си, която увисна под неестествен ъгъл.

Рап се изправи и погледна Виктор. Якият младеж се гърчеше от болка. Мич не се усмихваше, нито започна да се перчи с победата си. Изпитваше лека вина, но другият беше мръсник и си го просеше. Фред седеше на края на тепиха с памук в ноздрите и торбичка лед върху носа. Той кимна на Рап и вдигна одобрително палеца си. Рой и Глен се приближиха и го поздравиха тихо. Сержант Смит бе твърде зает с Виктор, който се търкаляше и гърчеше от болка. Рап нямаше представа дали го чакат неприятности. Погледна психиатъра, който го наблюдаваше внимателно. Стоеше със стиснати устни, сякаш току-що си е извадил някакво много важно заключение за Рап. Единственият проблем беше, че не личеше дали одобрява действията му, или е разочарован.