Александер Кравчук
Октавиан Август (96)

Друз край Елба

Не беше достатъчно да се държат в страх германите отвъд Рейн — трябваше да бъдат напълно покорени под властта на римляните. Легионите трябваше да се укрепят край Албис, голяма река в самото сърце на Германия. По този начин нямаше да е необходимо да се отбранява този отворен ъгъл на сегашната граница между Рейн и горното течение на Дунав. Задачата беше трудна, но изпълнима. Наистина този район беше горист и мочурлив, населението — прочуто с войнствеността си, но германските племена нямаха единна организация. Те враждуваха помежду си и лесно можеха да бъдат подтикнати към взаимно избиване. Военните операции щяха да продължат няколко години, но окончателният успех беше сигурен.

Такава беше позицията на императора. Изпълнението на големия план той възложи на по-малкия си заварен син Друз. По това време той беше наместник на Галия, естествена база за бъдещите военни действия, а преди това, докато водеше битки в Алпите и по горното течение на Дунав, се бе проявил като добър пълководец. През лятото на 12 година, непосредствено след великолепните церемонии пред олтара на Рома и Август в Лугдун, Друз замина за Рейн.

Походът беше подготвен много старателно. Като използваха един пресъхнал ръкав на Рейн, построиха канал, по който флотата стигна до езерото, наричано тогава Флевон, а днес Цундерзее. Фризите, които населяваха тези места, веднага застанаха на страната на римляните. Флотата стигна до морето и заплава на изток покрай брега. Тя завзе остров Боркан; името му се е запазило до наши дни почти без промяна — Боркум. При устието на река Амазис, днешната Емс, римляните разбиха корабите на бруктерите, а по-късно опустошиха северната част на страната на хауките. На връщане корабите заседнаха в плитчините, но фризите побързаха да им окажат помощ.

През следващата, 11 година, Друз отново премина Рейн. Сломи съпротивата на сугамбрите, населяващи района на сегашния Рурски басейн. Стигна чак до земята на херуските край Горни Везер. Но не се прехвърли през реката, защото наближаваше есента. На връщане покори херуските и сугамбрите, които се готвеха да го нападнат из засада, и създаде първите римски крепости отвъд Рейн. Те образуваха верига от укрепления покрай река Лупия, сегашната Липе.

Това все пак бяха малки крепости. Главната опорна точка на римляните си оставаха твърдините и военните лагери до самия Рейн. Усилено ги разширяваха — и тогава, и през следващите години. Така се зародиха градовете, процъфтяващи от времето на империята до наши дни: Новиомагус — сега Нимвеген; Кастра Ветера — Ксантен; Опидум Узипеторум, по-късно Колония Агрипиненсис — сега Кьолн; Бона — Бон; Кон-флуентес — Кобленц; Могонциакум — Майнц; Аргенторат — Страсбург.

Друз се върна в Рим да прекара есента и зимата. Точно тогава почина Октавия. Тъй като беше женен за нейната дъщеря Антония, Друз произнесе надгробното слово. Урната с праха на любимата сестра на Август беше третата в мавзолея. Походът срещу германите през 10 година беше кратък, защото Друз предвиждаше друг през следващата година. В Лугдун се състоя второ освещаване на олтара. В церемонията взеха участие самият император и Тиберий, по-големият брат на Друз. След това тримата се върнаха в Рим.

През есента военачалникът вече беше при легионите си, които щяха да зимуват край Рейн. Тук сред войниците си на 1 януари 9 година Друз прие консулството за годината. През пролетта отново се отправи към Германия. Този път покори хатите. Стигна до Везер, наричана тогава Визург, където разби херуските. Премина реката и накрая, пръв от римските пълководци, стъпи на брега на великата Албис, днешната Елба. На това място издигна паметник на победата — и се върна. След много години старите войници от легионите му разказваха на по-младите си другари:

— Друз се канеше да продължи на изток, отвъд Елба. Но се изплаши от едно страхотно видение. Привидяла му се жена с нечовешки ръст, която му казала:

— За къде бързаш, Друзе? Не ти е писано всичко да видиш. Връщай се, защото не ти остава още много да живееш!