Александер Кравчук
Октавиан Август (48)

Победителят и робите

Голямата армия на Антоний започваше мъченическото си завръщане от Фрааспа, а Рим тържествено и радостно приветстваше победителя Октавиан. Сенаторите и населението, нагиздени с венци, излязоха да го посрещнат далеч извън града. На 13 ноември 36 година празничното шествие влезе в стените на столицата. Военачалникът посети най-напред храма на бащините си божества, за да им благодари за победата си над Помпей.

На следния ден Октавиан произнесе в сената реч, която още същия ден повтори пред народа. Той представи историята на борбата си и целите, на които е посветена политическата му дейност. Обоснова необходимостта от прилаганите през изтеклите години сурови мерки. Оповести, че е настъпил краят на гражданските войни. Във връзка с това ще бъдат заличени всички следи от мрачното минало. Списъците на обявените извън закона и на осъдените ще бъдат изгорени, а също ще бъдат опростени неплатените данъци, дългове и наеми. Заяви, че напълно ще бъде възстановен старият републикански строй. Щом се върне от похода срещу партите, Антоний също ще се откаже от извънредните си функции.

Октавиан благодари за почестите, които му признаха народът и сенатът. Прие само някои от тях: ежегодното тържествено честване на 3 септември в памет на победата при Навлоя и поставянето на собствената му позлатена статия на Форума върху колона, украсена с корабни форщевени. Категорично отказа да приеме длъжността върховен понтифекс, която Лепид запази до края на живота си.

Цяла Италия се веселеше, празнувайки края на мрачната епоха на братоубийствени войни. Но за да бъде мирът пълен и траен, Октавиан реши, че е необходимо да проведе още две акции.

Той организира специални отряди за борба с разбойническите шайки, върлуващи на полуострова и в Сицилия. Скоро след това разпрати до всички военни лагери запечатани писма, които пълководците съгласно заповедта трябваше да отворят в един и същи ден. В писмата се нареждаше робите, служили в армията на Помпей и преминали след това заедно с отрядите си на страната на победителите, незабавно да бъдат разоръжени и хвърлени в затвора.

По този начин бяха заловени 36000 души. Около 30000 от тях бяха върнати на господарите им с нареждане да бъдат наказани за назидание на другите. А онези, чиито господари не можаха да бъдат намерени, бяха разпънати на кръст край градовете, където са живели.