Александер Кравчук
Октавиан Август (53)

Първите действия

Ако Антоний беше нападнал през 32 година, сигурно щеше да победи. Тогава Октавиан не беше готов за война. Нещо повече, тъкмо тогава той трябваше да се справя с големи вътрешни трудности. Цяла Италия демонстративно му се закле във вярност — и цяла Италия демонстративно отказваше да плаща данъци за военни цели. Стигна се дори до тревожни размирици, които той трябваше да потушава с помощта на войската.

А Антоний се бавеше, макар че още през 33 година съсредоточи голяма армия в Ефес. Неговата мудност се дължеше преди всичко на присъствието на Клеопатра и на нейния двор. Римските офицери и сенатори неведнъж обръщаха внимание на Антоний, че по различни причини е желателно царицата да се върне в Египет, докато трае войната. Тя обаче категорично отхвърляше всички внушения от този род. Вероятно се страхуваше, че след заминаването й Антоний ще изпадне под влияние на привържениците на Октавия и мира. А такива имаше дори сред най-близкото му обкръжение. Наистина, Клеопатра имаше пълно право да участва в похода, тъй като имаше огромен дял в него. Тя даде на Антоний две хиляди златни таланта, осигури продоволствието на армията, достави много кораби.

От Ефес дворът на Антоний и Клеопатра се пренесе на остров Самос. Там си прекарваха времето весело. Също така приятен беше и престоят им в Атина през 32 година. Градът на Перикъл и Сократ се чудеше как да изрази преклонението си пред владетелката на Египет, само и само тя да забрави, че преди няколко години беше посрещнал с почит и симпатии Октавия.

След това Антоний и Клеопатра се пренесоха на остров Коркира в Йонийско море. Но есента наближаваше и те се върнаха на континента. Установиха се в Патра — важно пристанище в Пелопонес при входа на Коринтския залив, отлична изходна точка за нашествие в Италия.

Военната флота на Антоний от петстотин огромни кораба вече чакаше в Амбракийския залив. Той беше дълбоко врязан в епирския бряг и безопасен, защото с морето го свързваше много тесен пролив. Сухопътната армия наброяваше общо тридесет легиона, но от тях само деветнадесет бяха в Гърция. Заедно с обоза тук имаше сто хиляди души пехота и дванадесет хиляди конници. Останалата част от легионите на Антоний беше разквартирувана в Египет, Сирия и Киренайка.

На 1 януари 31 година Октавиан стана консул. Според договора отпреди години заедно с него същата година трябваше да стане консул и Антоний. Но след последните събития съпругът на Клеопатра, разбира се, беше лишен от тази почетна длъжност по силата на едно постановление, издадено от останалите в Рим сенатори. Сега заедно с Октавиан консул трябваше да стане Месала Корвин. Антоний, естествено, не призна това решение. Той продължаваше да се нарича триумвир, към което прибави и титлата „консул за трети път“. Но същевременно заявяваше, че половин година след победата над Октавиан ще се откаже от властта.

На могъществото на Антоний Октавиан можеше да противопостави далеч по-малобройни сили. През пролетта на 31 година той ги събра в Брундизий. Разполагаше с около двеста и петдесет военни кораба — по-малки от източните, но бързи и подвижни, а също и осем легиона и дванадесет хиляди конници. Начело на тези войски Октавиан отплава от Брундизий. Той зае Коркира, след което направи десант при нос Керавнион на епирския бряг. Оттам се придвижи на юг и се установи на бивак на една височина, там, където започва полуостровът, затварящ входа на Амбракийския залив. Корабите стояха на котва в плиткото заливче от западната, външна страна на полуострова.

При вестта за тези действия на Октавиан Антоний и Клеопатра се уплашиха за флотата си и незабавно се отправиха към Патра. Лагерът им се намираше на южния полуостров, между храма на Аполон и градчето Акциум. Към вече разквартируваните легиони на Антоний бързо прииждаха други, от различни краища на Гърция и Епир.

Дълго време инициативата беше в ръцете на Антоний. Той премести част от войските си на северния полуостров, по-близо до позициите на Октавиан. Възнамеряваше да откъсне противника си от източниците на вода, което обаче не му се удаде, защото трябваше много да разтегли фронта си и да се изложи на постоянни атаки. Дори по-лошо, скоро се оказа, че новият лагер е построен на място с нездравословен климат. Хората масово измираха от треска, а това заплашваше много от корабите да излязат от строя. Сред войниците се ширеше дезертьорство. А и преди трудно се набираха необходимите гребци за толкова много плаващи колоси. За тази цел от месеци вече грубо отвличаха хора от местното население — мирни гръцки селяни, пастири, дори непълнолетни момчета и нищо неподозиращи минувачи — и ги връзваха за веслата.

От Пелопонес Антоний също получаваше лоши вести. Октавиан бе изпратил там морска ескадра под командването на Агрипа. Този превъзходен военачалник бързо успял да завладее остров Левкадия^[1], а по-късно дори пристанището Патра, и по този начин отряза Антоний от главната му линия и от снабдителните бази. Бившият консул Созий, сега командващ една от ескадрите на Антоний, атакува част от корабите на Октавиан. Той ги обърна в бягство, но по време на преследването се натъкна на връщащия се Агрипа и претърпя поражение.

При това положение Антоний реши да се върне в стария лагер на южния полуостров.