Александер Кравчук
Октавиан Август (33)

Тиберий Клавдий Нерон

Заедно с Антоний при Брундизий слезе на сушата и един от най-ожесточените врагове на Октавиан, сенаторът Тиберий Клавдий Нерон.

Това беше същият Нерон, който на 17 март 44 година на заседание на сената предложи да се наградят убийците на Цезар. Той никога не промени възгледите си по този въпрос. През 41 година застана на страната на Луций Антоний. С младата си жена Ливия, която тогава беше на осемнадесет години, и двегодишния си син съпровождаше армията му, и заедно с нея гладува в обсадената Парузия.

След капитулацията избяга в Неапол. Тук веднага организира въстание срещу Октавиан. Въвлече в него и изселените жители, и дори роби, на които обеща свобода.

Но достатъчно бе да се появи Октавиан, за да угасне въстанието. Тиберий Нерон, жена му и синът му успяха в последния момент тайно да се промъкнат до закотвения в залива кораб. Плачът на детето на два пъти едва не издаде цялото семейство на потерята.

Както всички врагове на триумвирите, и Тиберий Нерон потърси убежище в Сицилия при Секст Помпей. Но гордият аристократ не се чувстваше добре в тази пиратска държава. Реши, че към него не се отнасят с необходимото уважение. Изгнаниците се преместиха в Гърция, в Пелопонес, и бяха радушно приети в Спарта. Но злата съдба продължаваше да преследва семейството. В една гора край Спарта ги изненада страшен пожар. Спасиха се по чудо, но пламъците опърлиха косите на Ливия.

В това време политическото положение се промени. Тиберий Нерон се зарадва много, когато научи за конфликта между триумвирите. Побърза да предложи услугите си на Антоний и след няколкомесечно скитничество се завърна заедно с него в Италия.

Мрачни мисли налегнаха Октавиан, който бързаше към Брундизий, обсаден от враговете му. Можеше наистина да се утешава с това, че потуши метежа на Луций Антоний и на Тиберий Нерон. Можеше да се гордее, че сега има четиридесет легиона — неотдавна, след смъртта на Фуфий Кален, военачалник на Антоний и наместник на Нарбонска Галия, Октавиан взе и неговите единадесет легиона. Флота обаче почти нямаше. В Италия се ширеха глад и анархия. Войниците от много легиони, служили по-рано при Антоний, не криеха симпатиите си към предишния си военачалник. А съюзът между Антоний и Секст Помпей заплашваше с истинска катастрофа.

Преумората и тревогите веднага се отразиха върху здравето на Октавиан. Той лежа болен няколко дни в малкото градче Канузий. Най-после двете армии застанаха една срещу друга. Укрепиха се при Брундизий, но имаше само незначителни сблъсквания. Изчакваха.