Александер Кравчук
Октавиан Август (16)

Цената на една шега

А какво става с Октавиан? През тези месеци в Рим и в другите политически центрове често си задаваха този въпрос. Веднага след битката край Мутина Октавиан се оттегли. Той не взе участие в преследването на Антоний, въпреки настояванията на Брут, който се оплакваше:

— Ако Цезар ме беше послушал и бе преградил пътя през Апенините, Антоний щеше да се озове в безизходно положение. За съжаление ние не можем да заповядваме на Цезар, нито пък Цезар на армията си.

Значи Октавиан е обяснявал бездействието си с нежеланието на войниците да се бият. И затова е продължавал да стои в Цизалпийска Галия начело на значителни войски, подсилени още повече от легионите на загиналия Панса, както и от четвъртия и Марсовия легион, които не искаха да преминат под командването на Децим Брут.

Сенатът правеше всичко, за да покаже пренебрежението и презрението си към младежа, който вече бе станал непотребен. На Децим Брут беше дадено право тържествено да отпразнува победата, а на Октавиан бяха отказани дори „овациите“, тоест малкият триумф, с който награждаваха военачалниците за по-незначителни успехи. Когато в армията на Октавиан пристигна делегация на сената, с цел да запознае войниците с последните постановления, тя се опита да се споразумее с отрядите без знанието и зад гърба на младия военачалник. Само поради протеста на самите легионери това нарушение на задължителния ред в римската армия бе осуетено.

Не беше никаква тайна, че Марк Брут е извънредно недоволен, когато се отдават почести на Октавиан. Във връзка с това той пращаше на Цицерон писма, пълни с горчиви упреци и злъчни забележки. Влиятелните политици в Рим явно гонеха една цел. И тази цел — дори и Октавиан да се е самозалъгвал дотогава — му откри самият Цицерон.

През един майски ден при младия пълководец дойде някой си Лабеон Сегулий, който между другото не се ползваше с много добра репутация сред обществото. В разговора стана дума и за Цицерон. Октавиан нямаше никакви претенции към него. Все пак забеляза:

— Цицерон е автор на една шега по мой адрес: трябва да хвалим младежа, да го обсипваме с почести, да го обезсмъртим. Но аз няма да се оставя да ме обезсмъртят.