Александер Кравчук
Октавиан Август (40)

Гай Меценат

Вергилий пръв каза на Меценат за Хораций. А самият Вергилий беше познат на Меценат от по-рано с идилиите, които му спечелиха голяма популярност. Като истински даровит поет той винаги говореше на драго сърце и с доброжелателство за своите колеги.

Великолепният палат на Меценат се намираше на Есквилинския хълм в Рим. През един пролетен ден на 38 година Хораций влезе в него с разтуптяно сърце. Той, синът на един освободен роб, ще застане пред потомъка на древните етруски владетели. Той, бившият войник на Брут, сражавал се при Филипи, ще разговаря с един от най-близките приятели на самия Октавиан. Той, скромният писар, ще бъде гост на един от най-богатите хора в Рим.

Посещението на Хораций и представянето му на Меценат не минаха блестящо. Хораций беше смутен и запъвайки се, едва можа да изрече няколко думи за себе си, без впрочем да скрие нещо. А понеже Меценат не беше от приказливите, те скоро се разделиха. Навярно, както си мислеше Хораций, завинаги. Но след девет месеца неочаквано получи втора покана. Без излишни думи и церемонии Меценат съобщаваше на младия човек, че ще бъде щастлив да го включи в кръга на своите приятели и че вратите на дома му винаги са отворени за него.

След векове името на Меценат стана синоним на покровител на хората на изкуството. И съвсем правилно, защото именно на този човек дължи разцвета си големият талант и на Вергилий, и на Хораций. А изборът на Меценат беше колкото сполучлив, толкова и смел. Защото и двамата поети започнаха творческия си път нито съвсем рано, нито съвсем успешно. В по-късните епохи много меценати постъпваха значително по-просто. Те покровителстваха обикновени ласкатели или пък отдавна признати знаменитости — наистина блестящи, но мъртви и прогнили отвътре.

Скоро след това, през пролетта на 37 година, Хораций получи от могъщия си приятел предложение за едно пътуване из Южна Италия.